КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Имаме повод да си спомним за голямата българска певица Валери Попова - на 7 септември тя можеше да навърши 75 години, но си отиде от този свят на 3 октомври 2000 г., точно преди 20 години.

Винаги когато говоря за Валери Попова, си я представям - красива, елегантна, нежна жена, прекрасна певица, изключителен музикант, въздействаща актриса на сцената. Съгласете се, че рядко се съчетават в една личност толкова завладяващи качества. Помня я още от първата й изява като студентка в Палермо - в спектакъл на театър „Масимо“, който гостува у нас през 1973 г. Ролята й беше малка, даже свиреше на цигулка на сцената, но присъствиято й беше забележимо. После я видях като Замфира от операта “Алеко“ на Рахманинов в постановка на Пловдивската опера, където за кратко работи. Най-ярък е споменът ми от участието й в VI международен конкурс за млади опери певци в София през 1976г. На третия тур тя се яви с ролята на Виолета от „Травиата“ на Верди. Тогава ме впечатли не само с красивия си глас и стабилна вокална техника, но преди всичко като музикант - с изисканост на фразирането и чистота на интонацията. Спомням си я - беше очарователна, изящна Виолета. Тогава беше удостоена с трета награда.

След това често я гледах в спектаклите на Националния ни оперен театър, където беше назначена за солистка. Много са ролите, които изпълни Валери Попова до тежкото си заболяване: Джилда от „Риголето“, Маргарита от „Мефистофел“ на Бойто и „Фауст“ на Гуно, моцартовите Фиордилиджи, Донна Елвира, Памина, Дездемона от „Отело“ и още много други. Постепенно тя премина в спинтовия сопранов репертоар, който й даде възможност да се изяви и като Тоска, Манон Леско, Леонора от „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“. От последната роля като че ли пазя най-скъп спомен - нейната Елизабет. Беше тъжна, изящна, аристократична и красива. Най-често си я представям именно в тази роля - един носталгичен спомен....

Но Валери Попова беше известна не само у нас като оперна и концертираща певица. Тя гостува в Парижката Гранд опера с роли като Тоска, Мадам Бътерфлай, Манон Леско, Лиу. В Миланската Скала също пя в „Турандот“, гостува с голям успех в Англия, Белгия, Канада, САЩ, Куба, на сцената на Болшой театър. Известен италиански критик заявява: „Това е овладян до съвършенство музикален инструмент, превърнат от душевността на певицата в одухотворен, „добър дух“.“

В Златния фонд на БНР се съхраняват спомени за Валери Попова на диригента Михаил Ангелов. Чуйте в звуковия файл, където ще откриете и запис на певицата, направен със Симфоничния оркестър на БНР под палката на Васил Стефанов – тя е в ролята на Мими от „Бохеми“ на ПучиниТУК

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.