АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА, „Фейсбук“

И последно по темата за тази толкова пре-експонирана и същевременно напълно неразбрана и изопачена Истанбулска конвенция!!! 

Аз съм имала шанса да бъда отгледана в умерено-либерално семейство (баща ми има огромен принос в осъзнаването ми като пълноценно, равностойно, човешко същество!) и много добре си давам сметка каква роля играе възпитанието и образованието в разбирането на социалните роли, които възприемаме в живота. 

Аз знам, че съм РАВНА на всяко друго човешко същество и нямам нужда да бъда защитена от конвенция. Но аз съм имала шанса да бъда възпитана така. Не всички са имали този шанс. Не всички могат да се защитят сами! 

Тази конвенция е за тях!

Не, тя няма да направи синовете ни гейове и дъщерите лесбийки! 

(Това е друга тема, нямаща нищо общо с дадената конвенция)

Но ще им помогне да разберат, че един ден, като се оженят/омъжат, е важно да живеят с уважение и разбирателство помежду си! Че момичето няма право да чупи посуда в главата на мъжа си, ако печели по-малко пари от нея, а момчето да пребива жена си, щото е загорила супата или му откаже секс (по Сидеров).

Всъщност, в реална България този въпрос би трябвало да се разглежда далеч по-трезво и с разбиране, вместо с цялата истерия и откровена идиотия, която заля социално-виртуалния ни свят в последните седмици! 

У нас, като цяло, има една значителна равнопоставеност и нормалност в разпределението на социалните роли, няма такъв алкохолизъм, както в Русия, където наскоро реално узакониха правото на пияния сибирец да пребие безнаказано жена си, няма религиозния фанатизъм на все по-ислямизиращия се съседен до нас Ориент. На фона на тези североизточни и югоизточни (но винаги източни!) разбирания за ролята и мястото на жената в съвременния свят, България съвсем спокойно и с основание би могла да се идентифицира със западната култура и традиция, към която в крайна сметка принадлежи! 

НО!!! Това, очевидно, никак не се харесва на всички, които по един или друг начин винаги се опитват да ни закарат в посоката на изток! И успяват да въздействат дори на умни и модерни хора с прозападни критерии за нормалност. Това е само и единствено пропаганда и пълно изместване на разговора и значението на Истанбулската конвенция! Тази пропагандна машина работи неуморно и не спи - от Явор Дачков до Волен Сидеров, завладяваща в неистовите си усилия територии и хора, които по никакъв начин нямат нищо общо с тях!

Писна ми да ни правят на луди далеч по-глупави от нас!

И това ще е така, докато ние им го позволяваме!

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...