Южнокорейското сопрано Суми Джо получи наградата „Мария Калас“ за 2026 г., като по този начин стана първата азиатска певица, отличена с престижния приз, съобщи БТА, цитирайки сайта OperaWire.

По време на речта си при получаването на наградата Джо каза:

„През август 1947 г. дивата на XX век Мария Калас прави своя исторически оперен дебют във Верона, Италия. Точно 79 години по-късно, в същия град, за мен е огромна чест да получа 12-ата Международна награда „Мария Калас“, носеща нейното име.“

Суми Джо е родена през 1962 г. Тя прави професионалния си дебют в Италия през 1986 г. като Джилда в „Риголето“ на Верди.

Привлича вниманието на диригента Херберт фон Караян, който я кани да пее Оскар в „Бал с маски“ на Верди заедно с Пласидо Доминго на Залцбургския фестивал през 1989 г. Караян умира по време на репетициите за фестивала и Джо така и не успява да пее в спектакъл под неговото ръководство, но все пак прави студиен запис на „Бал с маски“ с него през януари 1989 г., издаден от „Дойче грамофон“.

Като цяло 1989 г. е много силна за нея, защото тогава прави дебюта си във Виенската опера и в нюйоркската „Метрополитън“. Изявява се също в „Ла Скала“ и лондонската „Ковънт Гардън“, а през 1993 г. получава награда „Грами“ за най-добър оперен запис за „Жената без сянка“ на Рихард Щраус.

Издала е над петдесет солови албума и е основателка на Международния конкурс за певци „Суми Джо“. Сред останалите й отличия е титлата „Кавалер на Ордена за заслуги към Италианската република“, връчена ѝ от италианския президент Серджо Матарела.

Наградата „Мария Калас“ е учредена през 2013 г. и се връчва в партньорство с град Верона и театъра „Арена ди Верона“. Наградата се присъжда на артисти, които са допринесли изключително много за развитието на операта и класическата музика по целия свят.

През 2019 г. българското сопрано Райна Кабаиванска става първата чужденка, която получава високото отличие.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 199 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата