ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

„Омразната осморка” осмият филм на Куентин Тарантино – един от най-провокативните режисьори, най-накрая дебютира на големия екран. Поредица бележити събития превърнаха прожекцията в една от най-очакваните тази зима. През 2015 г. чернова на сценария  изтече онлайн. След големия успех на „Джанго без окови” Тарантино отново заложи на уестърн. Музиката пък е композирана от неподражаемия Енио Мориконе – негов първи саундтрак на уестърн от 40 години насам. Всичко това накара зрителите да гризат ноктите си от нетърпение преди дебюта на лентата.

Почеркът на режисьора веднага си личи – филмът е изграден около напрежението между проблемни персонажи, които водят динамични и напрегнати диалози, завършващи често с брутални сцени на насилие с много кръв и жестокост. Отново в главните роли, като в предишното творчество на Тарантино, са Самюъл Л. Джаксън, Тим Рон, Майкъл Мадсън, Кърт Ръсел. 

Нещата обаче изглеждат добре само на повърхността. В опит да създаде атмосферата на култовите спагети уестърни по Емилио Салгари, Тарантино представя една ретро обстановка, която първоначално интригува, след което става тягостна. И ако сюжетът през първите два часа донякъде може да интригува, развръзката, която е толкова важна във филмите на известния режисьор, е ненужно дълга и от един момент нататък става абсурдна. Със своите 180 минути продължителност и провален финал „Омразната осморка” е истинско изпитание за зрителя.

Този път липсват интригуващите и будещите симпатия герои. В този филм персонажите са някак плоски и изглеждат „изсмукани от пръстите”. Добрата актьорска игра донякъде компенсира липсата на дълбочина, но дотолкова. 

Може да се обобщи, че „Омразната осморка” е много, много назад в сравнение с „Джанго без окови”. Лентата отстъпва като сюжет, история, обстановка. Още по-малко пък може да се сравнява с хумора в класики на модерното кино като „Глутница кучета” и „Криминале”. Режисьорът прави огромна крачка назад, като този път след него остават единствено огромните му претенции.

„Омразната осМорка” беше посрещната радушно от кино критиците. Това е очаквано, като се има предвид, че Тарантино е един от фаворизираните автори на филми, които биват награждавани за всичко, което направят. Дано обаче призовете на предстоящите награди „Оскар” следващия месец се озоват в по-заслужили ръце.