Куентин Тарантино, един от най-талантливите съвременни режисьори, ни е дал някои от най-запомнящите се сцени, свързани с храни в историята на киното, обръща внимание foodpanda.bg. Той обичайно я използва за разтягане на сцена, да се даде комично облекчение на един труден разговор или реалистичен тон на иначе дива ситуация. В крайна сметка храната става метафора за начина, по който хората използват властта си. Ето някои сцени на маса от най-известните му филми.

1. "Гадни копелета" - щруделът

Шошана се изправя лице в лице с полковника, който подготвя ябълков щрудел и за двамата, еспресо за себе си и може би намеква, че знае коя е тя. В този филм щруделът се превръща в символ на ужасяваща сила. 

2. "Убий Бил"- сандвичи

 "Отмъщението е ястие, което най-добре се сервира студено." Беатрикс най-накрая проследява Бил, докато той прави сандвичи с видимо голям нож. Както и при голяма част от храната, която Тарантино използва в неговите филми, актът на рязане е съпроводен с напрежение. 

3. "Джанго без окови" - бялата торта

Най-важната сцена от филма е 23-минутната вечеря, на която Канди и Шулц хапват бяла торта и голямото напрежение, което има помежду им.  Това е последното ядене на Канди преди Шулц да го застреля. 

4. "Глутница кучета" - сутрешно хапване

Тарантино отново залага на сцената с дългото хранене, където виждаме група костюмари, които избират менюто си и дебатират върху песента на Мадона - „Like a virgin”.

5."Бибрутално 1" - начос

Майк среща първата си група от жертви, докато похапва начос сам в бара и облизва пръстите си. 

 

„Жената, която не обича недостатъците на своя мъж, не обича и него самия.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 90 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Това най-опасно изкуство – науката

 

 

„Кога престанахме да разбираме света“ и е, и не е обичайна книга. Тя е от тези романи, които можем да определим като факшън

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.