Известният американски режисьор Куентин Тарантино е готов с дебютният си роман. През 2019 г. той съобщи в разговор със Скорсезе, че пише книга. Романът се казва „Имало едно време в Холивуд. Роман“ и ще се разпространява в книжарниците от 29 юни. Вече се правят предварителни заяви. Любопитното е, че книгата не е продължение на едноименния филм, а по-скоро преразказ с добавена предистория.

Това е съобщил лично Тарантино при гостуването си в Pure Cinema Podcast, предаде  Indiеwire. 

Режисьорът обяснява, че не става дума за романизация на сценария с включване някои отпаднали сцени, а „по-скоро цялостно преосмисляне на филма. Tарантино е писал книгата 5 години, защото това е бил неговият начин да проучи и да разбере по-добре героите си — като се опита да разкаже за тях в литературна форма.

„Имаше твърде много неща, които написах и проучих, без да ги използвам във филма, защото нямаше начин да се разкаже толкова много в един филм. Нали знаете как вземате тромав роман и се опитвате да го превърнете във филм?  Е, за мен романът е голямата, тромавата версия на филма“. 

Един от героите в „Имало едно време в Холивуд. Роман“, е представен много по-цялостно, отколкото във филма. Това е каскадьорът Клиф Бут, изигран от Брад Пит толкова убедително, че  му донесе „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор.

“Във филма Клиф е истинска загадка. Човек се чуди - откъде се е взел тоя, какво е правил преди? — казва Тарантино. — И едно от нещата в книгата е, че от нея ще научите много повече за миналото му“. 

В романа след всяка позната история от филма следва глава, която ни връща във времето и разказва случай от миналото на Клиф. Режисьорът нарича всяка една от тези глави „странно, малко криминале с Клиф в главната роля“.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.