Руският министър на културата Владимир Медински говори за впечатленията си от среща с режисьора Куентин Тарантино. Американецът посети Русия за да представи последния си филм „Имало едно време в Холивуд“, съобщи „РИА Новости”.

Медински организирал лична разходка на Тарантино в Кремъл и бил впечатлен от кинаджията.

„Той е най-добрият член на групата, не изостана от екскурзовода нито за минута и разбра всяка дума. Той е много емоционален, интересува се от руската история, напълно е шокиран от Москва. Бяха му показани всички стари замъци, ние минахме през зали от ХV до ХІХ век, сякаш пътувахме с машина на времето. Той е мислещ и умеещ да слуша човек “, сподели министърът. 

По време на обиколката Тарантино няколко пъти питал дали е възможно да бъде погребан в Кремъл или поне в Кремълската стена. Министърът му обяснил, че като минимум трябва да докаже, че е член на царското семейство. Освен това режисьорът попитал дали е вярно, че музикантът Дийн Рид е погребан в стената на Кремъл. Медински обяснил, че там е поставена урна с пепелта на писателя Джон Рийд*.

От името на Министерството на културата на Тарантино била подарена книга със стихове на Борис Пастернак. Както е известно американецът е голям почитател на поета като през 2004 г. пътува до Русия, за да поднесе цветя на гроба на Пастернак в Переделкино. Едно от любимите му стихотворения е „Нобеловата награда“:

Аз съм като звяр в обсада.

Нeйде - хора, воля, ден,

а след мене - вой, нападат,

аз отвред съм обграден.

Тъмен лес, вълни се мътят,

ствол на рухнало дърво.

И отрязан ми е пътят.

Нека - все ми е едно.

И каква направих пакост?

Аз - убиец, негодяй?

Зарад мен в света оплакват

моя хубав роден край.

Но и тъй, почти пред гроба,

вярвам, близък е денят -

чело подлости и злоба

пред доброто ще сведат.

-------

*Джон „Джак“ Сайлъс Рид е американски журналист, автор на книгата „Десет дни които разтърсиха света“, в която описва октомврийските събития през 1917 г. Един от основателите на Американската комунистическа партия. Присъствал при превземането на Зимния дворец в Санкт Петербург на 8 ноември 1917 година.

 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...