В петък, 12 декември, неаполитанският театър „Сан Карло“ представи за първи път единствената опера на Енио Мориконе  - „Партенопа“, три десетилетия след нейното написване, съобщи БТА, цитирайки Асошиейтед прес.

Произведението е вдъхновено от митичната сирена Партенопа, която според легендата се удавила, след като не успяла да омагьоса Одисей. Тялото й било изхвърлено на брега, а на това място възникнало селище, което през вековете се разраснало в днешния крайбрежен град Неапол.

Когато Мориконе композира „Партенопа“ през 1995 г., той вече е световно признат с музиката си към „Добрият, лошият и грозният“, както и със знаковите саундтраци към филми като „Недосегаемите“ и „Имало едно време в Америка“. През 2007 г. композиторът получи почетен „Оскар“ за цялостно творчество, но въпреки това негови произведения така и не бяха поставяни на сцената на големите оперни театри в Италия – считани за елитарния връх на музикалното изкуство.

За негово разочарование „Партенопа“ остана неизпълнявана в продължение на десетилетия, а Мориконе почина през 2020 г., без да види операта си поставена.

„В крайна сметка той прие факта, че няма да дебютира в операта, като знак на съдбата“, разказа Алесандро де Роса – негов близък сътрудник и съавтор на автобиографията му. „Сигурен съм, че ако беше жив днес, щеше да приеме предизвикателството с ентусиазъм и да работи неуморно с оркестъра и режисьора – като дете“, добави той.

Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица са изградили интерпретацията си без бележки или указания от композитора. „Би било прекрасно да можем да говорим с Мориконе за музикалните му избори, но трябваше да ги разчетем от това, което ни е оставил, и да ги интерпретираме по най-добрия възможен начин“, каза Фрица.

Сред необичайните решения в партитурата е липсата на цигулки – вместо тях Мориконе използва флейти, арфи и рогове, инструменти, свързвани с гръцката митология.

Още в четвъртък вечерта театър „Сан Карло“ се изпълни с очакване по време на отворена репетиция. Безплатните билети бяха изчерпани само за няколко часа. „Чакахме толкова дълго – затова сме тук днес“, каза Алфонсо Инерозо, докато влизаше в залата.

Образът на Партенопа е дълбоко вплетен в културната идентичност на Неапол. Според традицията нейният глас олицетворява вечния дух на града, а първото гръцко селище носело нейното име. Сирената присъства и в градски символи като Фонтана дела Сирена, а легендата за нея се предава от поколение на поколение в целия Неаполитански залив, под сянката на Везувий.

Подобно на операта на Мориконе, и самият Неапол дълго време живя в периферията на вниманието, но днес преживява културен подем. ЮНЕСКО включи неаполитанските пицари в списъка на нематериалното културно наследство; градът редовно присъства в международни туристически класации; романите на Елена Феранте се превърнаха в световни бестселъри и телевизионен сериал; а футболният клуб „Наполи“ спечели шампионската титла през 2023 г. – първа от ерата на Диего Марадона – и повтори успеха си през май тази година.

През 2025 г. Неапол отбелязва 2500 години от основаването си, а премиерата на „Партенопа“ се превърна в кулминация на честванията. В интерпретацията на Мориконе героинята отказва утехата да се превърне в далечно съзвездие след смъртта си и моли боговете да ѝ позволят да разпери криле над залива, където ще се роди безсмъртен град.

Продукцията изследва връзката между древния мит и съвременната идентичност на Неапол. Образът на Партенопа е въплътен от две сопрани, които подчертават нейната двойствена природа – между тяло и легенда.

Мориконе първоначално композира едноактната опера безвъзмездно за малък фестивал в Позитано, който впоследствие фалира. Следват няколко неуспешни опита за поставяне, включително в края на 90-те години с театър „Масимо“ в Палермо.

„В онези години Мориконе страдаше от това, че не беше възприеман като композитор на това, което сам наричаше ‘абсолютна музика’, тъй като беше отъждествяван най-вече с филмовите си партитури“, каза либретистът Гуидо Барбиери. Съавторът му Сандро Капелето допълни, че при разговор през 2017 г. композиторът вече изглеждал спокоен и примирен с кариерата си.

През вековете Партенопа е вдъхновявала редица творци – от опери на Хендел и Вивалди до филм от 2024 г. на носителя на „Оскар“ Паоло Сорентино. Сега и творбата на Мориконе заема своето място сред тях.

„Беше огромно удоволствие да слушам музиката на Мориконе – истинския главен герой на тази опера“, каза след репетицията 26-годишният студент по кино Джовани Капуано. „Духът му се завърна и ни очарова.“

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...