БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Това е поредният опус магнум на Ридли Скот, направен със замах, амбиция и желание най-накрая и той да грабне статуетката „Оскар“ за режисура.

„Наполеон“ (2023) е завръщане към корените – помним добре „Дуелистите“ от 1977 г., критерий за доказване качествата и възможностите в занаята, а това неизбежно означава и съпоставка с класически образци, с които са израсли поколения зрители – от едноименния епос на Саша Гитри от 1954 г., през „Аустерлиц“ (1960) на Абел Ганс до „Война и мир“ (1967) и „Ватерло“ (1970) на Сергей Бондарчук.

„Наполеон“ на Скот стои добре и не е причина за конфуз от страна на своя създател.

За своите 158 минути е плътен и ефектен, с ограничен до минимум диалог, с майсторски поднесени батални сцени – превземането на Тулон  и битките при Аустерлиц и Ватерло са моментални класики в жанра, фино разкрити детайли от голямата политика и важният център, около който сценаристът Дейвид Скарпа гради своя разказ – силната и завладяваща любов между Наполеон и Жозефина.

Тази обречена връзка обрамчва филма, без да го пълни с фалшив мелодраматизъм.

Тя е разкрита проникновено и детайлно, което пък влияе на меланхоличната струя на повествованието.

Доста недоволни зрители смятат, че Хоакин Финикс се е провалил като френския император, блуждаейки на екрана, без да схванат, че постановчик и водеща звезда са се стремели да създадат образ на самотен, уязвим и затворен в себе си индивид, който разкрива истинската си човешка същност само пред своята любима Жозефина.

А кой друг може да разкрие така убедително протуберансите на своя герой, Комод на XIX век, ако не Хоакин Финикс?

Ванеса Кърби е неотразима като Жозефина, тя владее екрана и стимулира Финикс да даде най-доброто от себе си.

Приятна изненада е Рупърт Еверет - обран, сериозен, суров и непоколебим като маршал Уелингтън, победителят при Ватерло, а операторската работа на Дариуш Волски е стерилно бляскава и нежна, най-вече при разкриване фактурата , в която се развива действието.

За начина на реализацията на „Наполеон“ (2023) може да имаме безброй претенции и да критикуваме режисьора за досадни гафове – стрелбата по мамелюците и пирамидите в Египет, присъствието на младия Наполеон при екзекуцията на Мария Антоанета и пр., но не бива да пренебрегваме дързостта, умението и майсторството, с което на пределна възраст Ридли Скот доказва, че е сред най-големите във филмовия бранш.

Освен това имаме избор – ако случайно тази версия на Скот не ни е допаднала, да дочакаме пълната му режисьорска интерпретация от 4 часа или в краен случай да гледаме тв адаптация на Стивън Спилбърг.

Личното ми мнение е, че Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие.

 

„Наполеон“, 2023, 158 минути, сц. Дейвид Скарпа, реж.Ридли Скот, продукция „Колумбия пикчърс“, „Ейпъл студиос“, „Скот фри продъкшънс“

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма