БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Прочетох достатъчно отзиви за „Последният дуел“ на Ридли Скот. Естествено се набива усещането, че това е модерният съответник на „Рошомон“(1951) на Куросава, „Рошомон“ в ерата „Me too“.

Съгласявам се с подобна констатация, осъзнавайки нейната спекулативност, дотолкова, доколкото „Последният дуел“ разказва историята си от три гледни точки – на всеки от участниците в събитието и тъй като жертвата е жена – Маргьорит дьо Каруж, изнасилена подло от близък съратник на съпруга й – Жак дьо Гри.

Разбира се, ако тръгнем да търсим други ориентири, ще стигнем и до класиката „Криминале“ на Тарантино, от чиято премиера минаха 27 години.

Това съвсем не означава, че сценаристите Никол Холофсенър, Бен Афлек и Мат Деймън са плагиатствали, или натрапчиво са се стремили да подражават на великите – просто са преценили , че точно по този начин разказът ще добие плътност, конкретност и яснота.

Защото, нека да си кажем открито – това съвсем не е пикантна приказка за куриозен гаф, случил се през 1386 г. и приключил с последния официален дуел във Франция на 29 декември същата година, когато дори Шишманова България все още изживява последните си дни, сблъсквайки се с османската инвазия.

„Последният дуел“ е филм за нашата съвременност, за това, че трябва да сме отговорни с постъпките си и че каквито и могъщи покровители да имаме, истината за прегрешенията ни винаги излиза наяве и за тях трябва да платим скъпата цена.

Признавам си, не очаквах толкова достоверно пресъздадена епоха, с вкус към детайла и атмосферата, до степен, че гледам въстановка в стил "History Channel“ – та само погледът към Париж от XIV век е вече чудо на сценографията на Артър Макс и операторската работа на титана Дариуш Волски!

Ридли Скот може и да е на 84, но е все още пълен с енергия и в топ форма, щом си позволява да снима такъв сложен и труден в постановъчно отношение филм.

Той не е шедьовър като „Гладиатор“, но е по-добър от „Робин Худ“ и „Небесното царство“, а като проблематика и внушение директно кореспондира с прочутия му дебют от 1977 г. “Дуелистите“, който, помним, бе от епохата на Наполеоновите войни.

Ако и да е 152 минути се гледа с интерес и увлечение и освен с автентичност печели и с добрата си актьорска работа.

Четох негативни оценки за работата на Афлек и Деймън и не мога да се съглася с тях.

Вярно е, че те правят определено резоньорски изяви, което важи в по-голяма степен за Афлек като разглезения и досаден родственик на краля Пиер д`Алансон, който все пак внася щипка елегантност и високомерие в присъствието си, докато Деймън като Жан дьо Каруж си е все същият напорист смелчага, готов да умре за краля си – деликатния и глуповато усмихнат Шарл VI на Алекс Лоутър, но стръвно бранещ своите и на семейството си интереси.

Приятната изненада се казва Джоуди Комър, която помним от „Свободен играч“(2021) и „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ (2019) и която в образа на Маргьорит влага страст, плам и непреклонна вяра в правотата на своите думи и действия.

Шоуто е откраднато от Адам Драйвър като злодея Жак дьо Гри, но това е логично, тъй като ролята му е благодатна и обемна, а и защото самият Драйвър я интерпретира като зрял майстор, който вече е в топ листата на най-добрите и търсени  съвременни актьори – не забравяме, че преди това той блесна в „Семейна история“ (2019) и „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ (2019).

При една обективна рекапитулация ще отбележим, че „Последният дуел“ е стойностен и важен филм, не толкова и само за престижа на Ридли Скот, но и на индустрията като такава.

Скот доказва, че може да се справя с трудни и сложни задачи, че от него има още какво да се очаква, че възрастта не е порок.

Дано с „Домът на Гучи“ не опровергае обзелите ме съвсем резонно оптимистични чувства.

 

„Последният дуел“, 2021, 152 мин., реж. Ридли Скот, разпространение „20 век Фокс филм“

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 143 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...