БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Прочетох достатъчно отзиви за „Последният дуел“ на Ридли Скот. Естествено се набива усещането, че това е модерният съответник на „Рошомон“(1951) на Куросава, „Рошомон“ в ерата „Me too“.

Съгласявам се с подобна констатация, осъзнавайки нейната спекулативност, дотолкова, доколкото „Последният дуел“ разказва историята си от три гледни точки – на всеки от участниците в събитието и тъй като жертвата е жена – Маргьорит дьо Каруж, изнасилена подло от близък съратник на съпруга й – Жак дьо Гри.

Разбира се, ако тръгнем да търсим други ориентири, ще стигнем и до класиката „Криминале“ на Тарантино, от чиято премиера минаха 27 години.

Това съвсем не означава, че сценаристите Никол Холофсенър, Бен Афлек и Мат Деймън са плагиатствали, или натрапчиво са се стремили да подражават на великите – просто са преценили , че точно по този начин разказът ще добие плътност, конкретност и яснота.

Защото, нека да си кажем открито – това съвсем не е пикантна приказка за куриозен гаф, случил се през 1386 г. и приключил с последния официален дуел във Франция на 29 декември същата година, когато дори Шишманова България все още изживява последните си дни, сблъсквайки се с османската инвазия.

„Последният дуел“ е филм за нашата съвременност, за това, че трябва да сме отговорни с постъпките си и че каквито и могъщи покровители да имаме, истината за прегрешенията ни винаги излиза наяве и за тях трябва да платим скъпата цена.

Признавам си, не очаквах толкова достоверно пресъздадена епоха, с вкус към детайла и атмосферата, до степен, че гледам въстановка в стил "History Channel“ – та само погледът към Париж от XIV век е вече чудо на сценографията на Артър Макс и операторската работа на титана Дариуш Волски!

Ридли Скот може и да е на 84, но е все още пълен с енергия и в топ форма, щом си позволява да снима такъв сложен и труден в постановъчно отношение филм.

Той не е шедьовър като „Гладиатор“, но е по-добър от „Робин Худ“ и „Небесното царство“, а като проблематика и внушение директно кореспондира с прочутия му дебют от 1977 г. “Дуелистите“, който, помним, бе от епохата на Наполеоновите войни.

Ако и да е 152 минути се гледа с интерес и увлечение и освен с автентичност печели и с добрата си актьорска работа.

Четох негативни оценки за работата на Афлек и Деймън и не мога да се съглася с тях.

Вярно е, че те правят определено резоньорски изяви, което важи в по-голяма степен за Афлек като разглезения и досаден родственик на краля Пиер д`Алансон, който все пак внася щипка елегантност и високомерие в присъствието си, докато Деймън като Жан дьо Каруж си е все същият напорист смелчага, готов да умре за краля си – деликатния и глуповато усмихнат Шарл VI на Алекс Лоутър, но стръвно бранещ своите и на семейството си интереси.

Приятната изненада се казва Джоуди Комър, която помним от „Свободен играч“(2021) и „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ (2019) и която в образа на Маргьорит влага страст, плам и непреклонна вяра в правотата на своите думи и действия.

Шоуто е откраднато от Адам Драйвър като злодея Жак дьо Гри, но това е логично, тъй като ролята му е благодатна и обемна, а и защото самият Драйвър я интерпретира като зрял майстор, който вече е в топ листата на най-добрите и търсени  съвременни актьори – не забравяме, че преди това той блесна в „Семейна история“ (2019) и „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ (2019).

При една обективна рекапитулация ще отбележим, че „Последният дуел“ е стойностен и важен филм, не толкова и само за престижа на Ридли Скот, но и на индустрията като такава.

Скот доказва, че може да се справя с трудни и сложни задачи, че от него има още какво да се очаква, че възрастта не е порок.

Дано с „Домът на Гучи“ не опровергае обзелите ме съвсем резонно оптимистични чувства.

 

„Последният дуел“, 2021, 152 мин., реж. Ридли Скот, разпространение „20 век Фокс филм“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има време в духовното развитие на всеки човек, когато той стига до убеждението, че завистта е невежество, че подражанието е самоубийство, че трябва да приеме себе си, за добро или зло, като своя участ.“ 

Ралф Уолдо Емерсън, американски мислител и писател, роден на 25 май преди 219 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.