ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

Пол Мескал е актьор, който често влиза в обувките на емоционално натоварени персонажи с тежка история. Прави го, защото смята, че не се говори достатъчно за мъжкото психично здраве. Осъзнава това след ролята си на Конъл в сериала "Нормални хора".

"Начинът, по който се грижиш за тялото си, трябва да бъде и начинът, по който се грижиш за ума си", казва Мескал.

Ролята на Конъл е тази, която насочва светлината на прожекторите към Мескал. По-късно той е избран от режисьорът Ридли Скот за главната роля в продължението на филма "Гладиатор".

Мескал е роден на 2 февруари 1996 г. в Мейнут, Ирландия. Майка му е полицайка, а баща му работи като учител и се занимава с актьорско майсторство. През 2017 г. завършва "Изкуство в актьорството" в Дъблин.

Три години по-късно е избран дa изиграе Конъл в екранизацията на романа "Нормални хора" от авторката Сали Руни. Негов екранен партньор е актрисата Дейзи Едгар-Джоунс, която влиза в ролята на Мариан.

Историята на Конъл и Мариан показва как любовта от гимназиалните години може да бележи трайно живота на един човек. Тя завладява зрителите с емоционалната си дълбочина и суровата си уязвимост.

"В тези години движих с много ирландски актьори. Всеки един от нас се чувстваше свързан по свой начин с Конъл", казва Мескал.

Според Мескал и връстниците му, взаимоотношенията между младите хора стават все по-сложни заради социалните мрежи и приложенията за запознанства.

Той добавя, че се натъжава като вижда как в онлайн пространството хората се представят по начин, който няма общо с държанието им по време на живия контакт.

"Конъл и Мариан са пример, че това не трябва да е така", допълва Мескал.

През 2022 г. Мескал участва и във "Под слънцето". Филмът проследява проблемите, които един млад баща има с психичното си здраве, но го прави през гледната точка на невръстната му дъщеря.

Мескал казва, че това е една от по-трудните му роли, защото описва свят на "тиха мъка".

"Има ли нещо по-трудно за гледане от това да виждаш страдащ човек, който се опитва да бъде по-добре?", допълва той.

Според Мескал за един мъж не е здравословно да прикрива емоциите си и да не се грижи за психичното си здраве.

"Да говориш за психичното си здраве е нещо ново", допълва той.

Мескал казва, че най-големият минус на професионалния му успех, е вниманието, което е започнал да получава.

"Трябва да спра да използвам интернет. Алгоритмите на социалните мрежи са покварени. Виждам твърде много постове със себе си и твърде малко постове за пекарни", казва той.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин