БОЯН ТОНЧЕВ, "Свободна Европа"

Британецът Ридли Скот е един от хората, които пишат правилата и залагат хоризонта на киноизкуството в края на ХХ век. Отличията и номинациите, спечелени по време на кариерата му са многобройни, а тяхна логична кулминация става наградата му за цялостно творчество от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) през 2018 г.

Още през 2003 г. режисьорът е посветен в рицарство от кралица Елизабет II за заслуги към британската филмова индустрия. А от 2011 г. разполага със собствена звезда на Холивудската алея на славата.

Ридли Скот е роден на 30 ноември 1937 г. в Саут Шийлдс, графство Дърам. Един от братята на дядо му по онова време притежава верига от киносалони, едно от които – Tyneside Cinema, все още работи в Нюкасъл. А бъдещият велик режисьор прекарва часове наред в гледане на филми.

Интересът на Скот към научната фантастика – жанрът, в който той е най-силен, също се заражда още от детските му години, вдъхновен от книгите на Хърбърт Уелс. Но Стенли Кубрик е този, който му помага да осъзнае, че неговото собствено бъдеще е свързано с киното.

„След като видях този филм, вече знаех какво мога да направя“, казва Скот в едно свое интервю за The Telegrah, визирайки „2001: Една одисея в космоса“ на Кубрик.

Иначе в края на 70-те години на миналия век младият тогава режисьор започва да си проправя пътя в професията с реклами и късометражни филми, а впоследствие участва и в направата на отделни епизоди от различни сериали.

Същинската му филмовата кариера започва през 1977 г. с колебливия успех на историческата драма „Дуелистите”. Критиката, която получава тогава, вместо да го отчае, го амбицира и след премиерата на следващия му филм - „Пришълецът“ от 1979 г., Скот е обявен за едно от най-обещаващите имена в киното.

Само три години по-късно се появява нов знаков филм на Скот – „Блейд рънър“, футуристичният шедьовър, превърнал се в класика на научнофантастичния жанр.

Нататък успехът изглежда предначертан. Следват култовите „Телма и Луиз“, „Гладиатор“, „Ханибал“, „Блек хоук даун“, „Американски гангстер“, „Марсианецът“, „Пришълецът: Завет“ и всички останали филми на Скот, които сами по себе си са учебници по правене на кино.

Напредващата възраст на твореца не съумява да охлади страстта му към киното и желанието му да застава зад камерата. Последните два филма на Ридли Скот излизат през миналата година, когато той е на 84 – „Последният дуел“ и „Домът на Гучи“.

А истинските фенове на „Пришълеца“ все още тайно се надяват да видят нов епизод от фантастичната сага, отново режисирана от нейния гениален създател.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята