SKIF

В последната си книга, излязла на български през 2013 г., този съвременен английски класик показва колко условни са жанровете. Фикция, история, есеистика и мемоаристика се сливат в едно – жанрът „Джулиан Барнс”. Познаваме го и от предишни негови книги – „Пулс”, „Няма нищо страшно”, „Папагалът на Флобер”.

„Нива на живот” е по-особена. Започва с полет с балон и завършва с огромна мъка по починалата съпруга на автора. Привидно – нищо общо между двете теми, но докато четеш, разбираш как минаваш от един въздушен пласт в друг.

Историята на прочутата драматична актриса Сара Бернар като почитателка на летенето с балон е сама по себе си достойна за роман. Драматизмът на въздухоплаването – също. Толкова малко знаем за този знаменит за времето си транспорт. За паданията, катастрофите, тежките инциденти. За пионерите, за героите. За тези, които са ги документирали и фотографирали.
До тези сюжети съвсем естествено идва житейският – огромната загуба на автора, причинена от смъртта на съпругата му.

„В началото на живота ни светът се дели най-общо на две групи: онези, които са правили секс, и онези, които не са. По-късно – на онези, които са познали любовта, и онези, които не са. Още по-късно, поне ако имаме късмет (или, от друга страна, ако нямаме) – светът се дели на онези, които са изпитали скръб, и онези, които не са. Тези деления са абсолютни; те са тропиците, които пресичаме.” С тези думи Барнс ни въвежда в дълбочината на чувствата си. В трагичните 37 дни – от диагнозата до смъртта на Пат Кавана, и „загубата на дълбочина” след това. Няма лечение за скръбта, няма утеха от околните.

Това изследване на мъката след смъртта е път навътре в себе си в паметта, където всъщност е загубата на дълбочина. „Паметта – фотографският архив на ума - отслабва”, пише Барнс. Спасението е в спомените и сънищата, които природата трие усърдно.

Тъга пронизва тази книга от първия до последния й ред, но удоволствието от четенето й е голямо. Като всяка книга на Барнс.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора