„Авторите, които пишат за секс, трябва да очакват, че бъдещите поколения ще им се смеят. Освен това страхът, че читателите могат да си помислят, че авторът пише от собствен опит, е страхотна пречка.”

„Никога не започвам с героите на историята. Винаги на първо място е моралната идея, а след това започвам да мисля какво се случва и на кого.”

„В процеса на писане нещата се огъват по различен начин.”

„Работата на писателя е като тази на хирурга – с жив организъм.”

 „Книгите казват: Тя направи това, защото… Животът казва: Тя направи това. В книгите нещата ти се обясняват, в живота – не. Не съм изненадан, че някои хора предпочитат книгите. Книгите придават смисъл на живота. Проблемът е, че придават смисъл на живота на други хора, никога на твоя.”

„Най-големият патриотизъм е да кажеш на своята държава, когато тя се държи нечестно, глупаво, порочно.”

„Първата чернова винаги е изпълнена с трудности. Както раждането – много болезнено. Но след това да си играеш с бебето е страхотно удоволствие.”

„Литературата е процес, в който големи, красиви, добре подредени лъжи казват повече истина от цяла поредица факти. Тя също е удоволствие да си играеш с езика. Освен това литературата е особен, интимен начин да комуникираш с хора, които никога няма да срещнеш.”

„Да бъдеш писател някак те свързва с историческите общества. Но тази връзка аз я усещам много слабо, като обикновено човешко същество, живеещо в началото на ХХІ век във Великобритания. Не усещам никаква връзка нито със света на кралица Виктория, нито с принципите на Гражданската война, нито с Войната на розите. Но усещам много силна връзка с различни автори, които са съвременници на тези периоди и събития.”

„Това, от което не можеш да избягаш, са спомените. Беглецът винаги се връща, ментално или физически, ако не и по двата начина.”

„Е, аз няма да казвам на хората защо да ме четат. Тези неща са за политиците.”

„Лесно е да четеш невинно, да вярваш на повествователя и да позволиш да бъдеш носен от вятъра, така да се каже. Мопасан е наричан „естествен разказвач”. С това се има предвид професионален, опитен, далеч неестествен разказвач.”

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

„Колко често разказваме историята на собствения си живот? Колко често я поправяме, правим малки изрезки, промени? И колкото повече животът продължава, толкова по-малко хора ни опонират, казват ни, че нашият живот не е всъщност наш, а е историята, която разказваме за нашия живот. Която разказваме на другите, но главно на себе си.”

ДЖУЛИАН БАРНС - английски писател, роден на 19 януари 1946 г. в Лестър. Смятан е за представител на постмодернизма. Сред най-известните му творби са „Папагалът на Флобер”, „Бодливо свинче”, „Артър и Джордж”, романът, който му донесе „Букър” – „Предчувствие за край”.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора