СТЕФАН ЛЮДМИЛОВ

Романът „Предчувствие за край” на Джулиан Барнс впечатлява не толкова със сюжет, колкото с прости и логични разсъждения върху ефекта на изборите, които правим в живота си. Доколко нашите думи и дела отекват в действията и живота на другите; до каква степен разбираме хората около нас; познаваме ли наистина тях и себе си; уникални ли сме или по-скоро всеки от нас е „средняк”, един от многото, чийто живот протича „стандартно” с вълнуващи моменти, които се броят на пръстите на едната ръка.

Това са част от въпросите, които книгата провокира у мен. Идеализъм липсва, относителността на истината и „правилното” е поставена на фокус. Чрез равносметката, която героят му прави на живота си, Барнс представя една гледна точка. Оценка на автора обаче липсва. Мислите му са изразени в есеистични параграфи, част от романа, които поставят много повече въпроси отколкото отговори. Книгата провокира размисъл и точно в това се крие нейната сила. Не е важно дали си на 25, на 40 или на 60 години. Всеки може да намери своите въпроси, да погледне своя свят от друг ъгъл и да направи една здравословна равносметка на живота си дотук.

Въпреки че сюжетът не е динамичен, опитният читател със сигурност ще оцени неповторимото британско чувство за хумор, което прави романа лесен за четене, като му придава нетипична лекота за този жанр. Не го пропускайте, защото със сигурност има какво да научите за себе си.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.