Печелилият наградата "Ман Букър" Джулиан Барнс разкритикува остро отварянето й към американските автори, съобщи theguardian.com. Писателят спечели приза през 2011 г. с романа си "Усещане за край". Преди това е бил номиниран три пъти с "Папагалът на Флобер" (1984), "Англия, Англия" (1998) и "Артър и Джордж" (2005). 

От 2014 г. конкурсът е достъпен за англоезична литература изобщо, а не само за автори от Великобритания. 

"Откъде накъде "Букър" ще се дава на американци? Та те си имат достатъчно награди. Коя американска награда е отворена за англичани? Само националната им литературна награда, но не съм чувал от години там да се е класирал англичанин", аргументира се 70-годишният Барнс. Според него наградата трябваше да си остане само за британци, ирландци, т.е. за  Обединеното кралство. "Неизвестните канадски автори нямат никакъв шанс, когато на сцената са американците", смята той. 

"Ман Букър" е учредена през 1969 г. и е най-престижната британска награда. Тази година я спечели американецът Пол Бийти. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора