SKIF

Ритеш Батра, изстрелян в известното от фестивала в Сънданс, е автор на този безкрайно фин човешки филм. „Кутия за храна” (The Lunchbox) е толкова приятен в цялата си пестеливост, че е чудно че не взе „Оскар”. Всъщност не е чудно, прекалено е добър, за да вземе. 

Индийският режисьор и сценарист, роден в Мумбай, естествено избира за декор на филма си точно този най-пъстър индийски град. В главните роли Ирфан Кан и Нимрат Каур пълнят филма по такъв начин, че двамата актьори във второстепенни роли (мъж и жена, присъстваща само с гласа си), са напълно достатъчни. Няма нужда от други. А филмът изобщо не е камерен в познатия смисъл – пред очите ни е цял Мумбай с всичките си шарки. 

Сюжетът е епистоларна любов – красива и млада съпруга, която приготвя вкусна храна за съпруга си, който не я забелязва въобще (заради друга жена, както става ясно по-късно). По силата на съдбата кутийките с вкуснотии попадат за обяд вместо при съпруга - при счетоводител пред пенсия, останал вдовец. Любовта минава през стомаха – тази баналност придобива съвсем друга светлина във филма на Батра. Храната поражда писма, писмата – любов, любовта – желание за съвместен живот. 

В прекрасния отворен финал героят на Имрат Кан бърза към красивата Ила. Ще стигне ли навреме при нея, за да я придружи до Бутан, където тя смята, че живеят най-щастливите хора? Случката живее и след финалните надписи и зрителите сами решават ще се случи ли това. 

Майстори като Батра правят показно на целия филмов свят, че силата на една продукция не е в тлъстите й финанси, а в простичкия, но хващащ за гърлото сюжет и в майсторското изпълнение. Затова с нетърпения чакаме новия му филм „Предчувствие за край” по наградения с „Букър” роман на Джулиан Барнс. Тази есен той ще излезе по екраните и със сигурност също ще хваща за гърлото. 

 

Коментари  

+2 #1 Георги Календеров 17-08-2015 20:27
Благодаря за информацията за този филм - The Sense of an Ending, ще го чакам с нетърпение! Ритеш Батра е велик!
Цитиране

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.