АНОТАЦИЯ
Настоящият том събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията. Възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървовидния модел на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, текстове на Беатус от Лиебана и литературата на Апокалипсиса, Данте, Раймонд Лулий и лулизма, модерните интерпретации на томистката естетика, включително върху текстове на Джойс от младите му години. Втората част включва не толкова строго академични студии, така че да се даде възможност и на неспециалисти да оценят средновековната мисъл и нейните отблясъци в модерната епоха. Те съдържат разсъждения върху ембрионите според Тома от Аквино, естетиката на светлината в Дантевия „Рай“, творбата „Милионът“ на Марко Поло, ирландската миниатюра и тази на Късното средновековие, които са документирани визуално на няколко страници. Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.
УМБЕРТО ЕКО е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.
ОТКЪС
ПРЕДИСЛОВИЕ
Държа да уведомя предвидливия читател (който не купува книга, без да е прелистил поне съдържанието и предговора ѝ), че всички статии в тази книга вече са били публикувани, някои – многократно. Пожелах да събера тук – възползвайки се от възможността, която ми предостави тази поредица, – всички мои изследвания върху средновековната мисъл и няколко по-кратки текста (предговори към книги или изказвания на конференции), които без претенция за научна строгост разглеждат някои аспекти на Средновековието (и не включих в този том много други статии, които се повтарят – така става, когато човек пише в продължение на шейсет години).
Разбира се, повторенията, връщанията към дадена тематика и цитати също свидетелстват за моя интерес (няма да се поколебая да го окачествя като страстен интерес) към Средновековието и в потвърждение на тази привързаност няма как да не цитирам „Писмото до издателя“, което според обичая на поредицата беше публикувано в края на книгата „Коментар към Апокалипсиса“ от Беатус от Лиебана, издадена от Франко Мария Ричи с мой предговор (Есо, 1973):
Както и да го представям, аз открих призванието си за изследователска работа, прекосявайки символични лесове, населени с еднорози и грифони, съпоставяйки увенчаните с шпилове квадратни структури на катедралите с върховете на екзегетична находчивост, заложена в четириъгълните формули на кратките суми, странствайки между „Вико дели Страми“ и корабите на цистерцианските църкви, разговаряйки любезно с образовани монаси от Клюни с пищни одежди, под зоркия поглед на един дебеличък аквинец рационалист, изкушаван от Хонорий Августодунски, от неговите фантастични географии, в които едновременно се обяснява, quare in pueritia coitus non contingat, как да стигнеш до Изгубения остров и как да заловиш василиск, въоръжен само с джобно огледалце и с непоклатима вяра в бестиария.
Този интерес и тази страст никога не са ме напускали, въпреки че впоследствие по различни причини не избрах медиевистиката като моя академична специалност. Така Средновековието остана за мен ако не специалност, то мое хоби – и мое вечно изкушение – и аз виждам това навсякъде, то прозира в нещата, с които се занимавам и които наглед не са средновековни, но всъщност са такива.
Скришни ваканции под сводовете на катедралата в Отьон, където абат Гриво пише днес учебници за дявола с пропити с мирис на сяра корици, селски екстази в Моасак и Конк, заслепяван от старците от Апокалипсиса или от дяволи, които тикат във врящите казани осъдени души; и същевременно – отморяващи четива от монаха просветител Беда Достопочтени, рационални утехи, поискани от Уилям Окам, за да се проникне в мистериите на Знака там, където Сосюр е все още неясен. И така нататък – с постоянна носталгия по Peregrinatio sancti Brandani , с търсене на съпоставки с нашия начин на мислене в „Книгата на Келс“ , с преоткриване на Борхес в келтските kenningar , с търсене на взаимоотношенията между властта и убедените маси в дневниците на епископ Сугерий...
Първите две изследвания, посветени на средновековната естетика, са публикувани повторно само с унифицирана система на библиографските препратки и с някои стилистични корекции. С оглед на целите на този сборник много други статии са адаптирани според критериите, пояснени във встъпителните бележки към всяка от тях.
Избрах като заглавие на сборника средновековната „мисъл“, а не философията на средновековната епоха (или – за някои от статиите – естетиката или семиотиката), защото във всички тези студии философските понятия се тълкуват винаги в най-широкия контекст на цялата култура на епохата – както според мен е редно винаги да се постъпва.
Във всеки случай в този сборник има, от една страна, изследвания върху естетиката, а от друга страна, много текстове със семиотичен характер, написани в течение на годините във връзка с призива, който отправих на Втория международен конгрес по семиотика (Виена, 1979 г.) за възстановка на историята на семиотиката – призив, на който мнозина откликнаха, и в това отношение моят принос е незначителен в сравнение с великолепните приноси, които една добра осъвременена библиография би могла да отчете.
Питах се дали след една поредица от студии, които претендират за известна научност и са предназначени за учените, мога да прибавя поредица от по-маловажни статии с популяризаторски и екстравагантен характер – нещо, което би препънало всеки начинаещ с аспирации за университетска кариера. Но на възрастта, на която съм, мога да си позволя да наруша добрите маниери и добрите нрави (какво рискувам в крайна сметка, най-много да ме поставят под домашен арест!). Затова и отстъпих пред това изкушение – преди всичко защото в статии, които нямат претенции за академичност и не твърдят, че внасят „научен“ принос (както се казва в протоколите за конкурсите), понякога се крият идеи, които си заслужават; и на второ място, защото тази трудна за четене книга може да попадне и в ръцете на човек, който не е медиевист, и на този случаен читател бих желал да предложа едно по-достъпно и по-чаровно въведение в културата на Средните векове.
Умберто Еко, "Средновековното мислене", „Изток-Запад“, 2018
