Умберто Еко – италианският семиотик, автор на бестселъра „Името на розата”, почина в петък в Италия на 84 г., съобщи „Ню Йорк таймс”. Италианският му издател Бонпиани потвърди новината. Еко е умрял в дома си в Милано, като не се посочват причините за смъртта му.

Еко беше моралистът на съвремието, както и авторът, който интерпретираше различните култури чрез техните знаци и символи. Той публикува над 20 документални книги, докато преподаваше в университета в Болоня – най-стария ВУЗ в Европа. Научните му занимания повлияха силно върху седемте му романа. Прекосявайки тези два свята – научния и художествения, Еко си спечели световна слава с „Името на розата” през 1980 г. Романът е продаден в 10 млн. тираж на 30 езика, затова помогна и филмът от 1986 г. на Жан-Жак Ано. Самият Еко признаваше, че романът е труден за четене.

Роден е на 5 януари 1932 г. в Алесандрия, Северна Италия. Съпругата му Ренате Еко е германка, учител по изкуства, двамата са женени от 1962 г. и имат син и дъщеря.  Фамилията им Еко е акроним от латинския израз „ex caelis oblatus”  - „подарък от небесата”. Името е дадено официално на дядо му от общината навремето. 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...