Новото есе на Умберто Еко (83), озаглавено "Втечненото общество", беше публикувано от L'Espresso пред няколко дни и преведено на български от „Офнюз”. В него италианският писател разсъждава по любимата си тема – консуматорското общество.
Еко използва термина на полския социолог проф. Зигмунт Бауман (89) за „втечнената модерност”, „втечненото общество” – за липсата на устойчиви ориентири у модерния човек.
„Втечненото общество се формира на вълната на т.нар. постмодернизъм (впрочем термин, служещ като "чадър", под който се подслониха множество явления от различни области, като започнем от архитектурата и свършим с философията и литературата). Постмодернизмът обозначи кризата на "великата повествователна традиция", пише Еко.
Той преразказва теорията на Бауман, че към особеностите на постмодернизма можем да отнесем кризата на държавността на фона на международните монополи и идеологическата криза – кризата на обществените ценности, които в миналото позволяваха на отделния индивид да усеща своята принадлежност към общност.
„При разгръщането на подобни кризи процъфтява неудържимият индивидуализъм, превръщащ ближния в противник, от който трябва да се пазим. Подобен "субективизъм" подкопава основите на епохата на модерността, тя вече е нестабилна и така при тотална липса на ориентири всичко се разтваря във втечнена реалност. Единственият изход за индивида - за който няма отправна точка - e създаването на видимост на всяка цена (тоест видимостта се преобразува в самостоятелна ценност) и потреблението”, разсъждава Умберто Еко. Той сравнява пазаруването с булимия: „Потреблението днес мигновено превръща купената стока в остаряла и така принуждава индивидът непрекъснато да пазарува, все едно става дума за безцелна булимия (старият ни телефон отстъпва по много малко характеристики на новия, но ние се отърваваме от стария, за да вземем участие в тази оргия на желанията).” Партийните лидери, чиято идеология е сравнена с такси, в което те се тъпчат в преследването на повече избиратели, са ренегати, към които обществото се отнася без възмущение.
„Има ли алтернатива?” - пита Еко -„Все още не знаем дали това междуцарствие ще издържи дълго време. Бауман отбелязва, че именно по времето на безвластието възникват движенията на недоволството. Подобни движение знаят отлично какво не искат, но не знаят какво точно искат.”
„Трябва да осъзнаем, че живеем във втечненото общество. А това общество изисква нов подход. Бедата е, че политиците и интелектуалците в голямата си част все още не са проумели значимостта на това явление", завършва есето.
