Колекцията от 50 хил. книги на Умберто Еко съдържа 50 хил. книги – в апартамента му в Милано и в селската му къща в Умбрия. 84-годишният писател разказа за това пред публиката, която се събра във виенския „Бургтеатър”, за представянето на романа му „Numero Zero“, съобщи diepresse.com. 

Еко е започнал да трупа книги през 1980 г., когато му се наложило да прочете купища томове, за да напише дебютния си роман „Името на розата”. Така се сдобил със скъпото хоби да колекционира книги. 1500 екземпляра от сбирката му са исторически издания. Въпреки ценните произведения писателят не се страхува от крадци. 

„Трябва да им плащаш, за да крадат книги. Един съвременен обирджия няма представа кои трудове са ценни”, заяви авторът. 

Действието в „Numero Zero“ се развива през 1992 г. – нарочно, за да е в ерата преди интернета. Еко е известен противник на повсеместната дигитализация. Главният герой единодушно беше оприличен на Силвио Берлускони в германската преса, а писателят коментира това: 

„Изглежда германците са обсебени от Берлускони, и то много повече от италианците. Когато създавах образа, мислех и за хора като Доналд Тръмп и Рупърт Мърдок.”

Според критиката книгата, в която централни теми са булевардната журналистика, конспиративните теории и могъществото на глупостта, може да се използва като антиучебник в журналистическите факултети. 

„Вярваме, че светът се състои от нормални и неглупави хора. Но ако перифразираме Декарт, може да се каже, че глупостта е така добре разпределена, че повечето от нас са глупаци”, каза Еко. 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...