Мария Попова, която списва блога brainpickings.org, написа в „Туитър”, че е опустошена от новината за смъртта на Умберто Еко, и припомни неговия съвет към пишещите: „Ако си мислим, че читателят ни е идиот, не трябва да използваме реторични фигури. Но ако ги използваме и чувстваме, че те се нуждаят от разяснение, ние реално наричаме читателя идиот. И за да ни го върне, той ще нарече автора идиот.”

„Имах щастието да го слушам през есента на 2014 на един фестивал в Порденоне, било е за последно. Говореше за това как литературните персонажи са много по-автентични от истински живелите и вадеше примери и истории като фокусник от ръкавите си. Снимах търпеливата опашка пред театъра, часове преди да започне лекцията му.” Това написа в профила си във „Фейсбук” писателят Георги Господинов. Той публикува и снимка на Иво Хаджимишев от визитата на Еко в София по покана на Ивайло Знеполски, на която Господинов му подарява своя книга. „Опитващ се да откаже цигарите. Един от големите вярващи в книгата. Поклон и памет”, коментира българският писател. 

Жан-Жак Ано, режисьорът на „Името на розата”, нарече Еко удивителна личност. „Двамата посетихме заедно много манастири, той имаше невероятна енергия”, разказа французинът за снимките по романа на писателя. „Накрая ме остави абсолютно свободен, включително при избора на Шон Конъри в главната роля. Когато видя филма, той каза, че изборът ми е най-точният.”

Елена Костюкович, руският преводач на Еко, написа: „След заминаването на Еко остана само голяма пустота. И бъдещето ще покаже това.  Като много други фигури от културата на ХХ в. Еко направи много за диалога. Сега всичко това може да пропадне заради неразбирането на политиците.  Той беше синоним на европейската мисъл и за нас, руснаците, беше свързан с началото на Перестройката.”

Министър-председателят на Италия Матео Ренци нарече смъртта на Еко гигантска загуба за културата. „Ще ни липсва неговото писане и гласът му – остър и жив, както и неговата хуманност”, каза премиерът. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.