„Мисля, че всеки автор трябва да се опитва да изненадва своите читатели. Проблемът не е да ги питаш какво искат, а да ги променяш… да произвеждаш читателя, който искаш за всяка своя история.“

„Аз съм философ. Пиша романи само през уикенда. И като философ се интересувам от истината. Днес е трудно да различиш кое е истина и кое – лъжа, но аз разбрах, че е по-лесно да откриеш истината чрез анализ на лъжите. Мисля, че 50% от общественото мнение се гради на лъжи и ние постоянно сме подвеждани.”

„Достоевски винаги е пишел за загубеняци и маргинали. Такъв е и главният герой на „Илиада“ – Хектор. Много е досадно да пишеш за успели хора. В истинската литература винаги героите са нещастници. Мадам Бовари е такава, Жулиен Сорел е такъв. Аз правя същото. Просто загубеняците са по-интересни. Победителите са скучни, защото често стават такива по случайност.“

„Не е коректно да говорим за мюсюлманите изобщо, когато коментираме тероризма. Също както не е правилно да се съди за християнството само по действията на Чезаре Борджия. Но можем спокойно да говорим за Ислямска държава и кажем, че тя е нова форма на нацизъм – и двете идеологии целят унищожение и имат апокалиптичното желание да завладеят света.“ 

„Имало е много инциденти в историята, свързани с книги. Искането на смъртта на Салман Рушди беше заради роман. Хората са се избивали заради книги винаги. Библията срещу Корана, Евангелията срещу Библията и т.н. Монотеистките религии са започвали световни войни заради книги.” 

„Вече не става въпрос за италианци, които отиват в САЩ или Швейцария в търсене на успеха. Вече става въпрос за глобален проблем. Предстои да видим дали Западната цивилизация ще издържи. Днес тя е поставена в същата ситуация, в която е бил Древен Рим.“

„Лошо е, че убеждението как компютърът може във всеки един момент да ти отговори на въпросите убива желанието да запомниш информацията. Мога да илюстрирам това със следното сравнение: щом разбере, че може да стигне от една улица до друга с автобус или с метро, което е много удобно при бързане, човек решава, че вече няма нужда да ходи пеша. Но ако спреш да ходиш пеша, се превръщаш в инвалид и трябва да се движиш с инвалидна количка.”

„Памeтта е като мускулите на краката.”

„Мозъкът е такъв компютър, който е винаги с тебе, и възможностите му нарастват в резултат на упражненията, а твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна.”

„Чети и ще чувстваш, че си изживял хиляди животи.”

„Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.”

„Работата на писателя се състои в това да създава своя собствен читател.”

„Бях вярващ до 26-годишна възраст, но отказвам да говоря за Бог пред медиите.”

„Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.”

„Културата, не войната, циментира европейската идентичност.”

„Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.”

"Да, три пъти почвах “Панаир на суетата” на Текери, но стигах до 20-а страница."

"Разследването е причината, заради която започнах да пиша романи."

„След романа ми "Гробището на Прага” някои ме смятат за кулинарен експерт. А аз съм "човек – хамбургер".

УМБЕРТО ЕКО - италиански писател, философ-семиотик и медиевист, роден на 5 януари 1932 г. Обхватът на научните му изследвания е огромен – от Св. Тома до Джеймс Джойс и Супермен. През 1956 г. публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. Дебют в голямата литература прави през 1980 г. с „Името на розата” (екранизиран през 1986 г.), следван от още пет романа - „Махалото на Фуко” (1988), „Островът от предишния ден” (1994), „Баудолино” (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана” (2004) и „Пражкото гробище” (2010 г.). Автор е на над 70 нехудожествени книги (академични и есеистични) - „Поетиката на Джойс” (1965), „Отсъстващата структура: Увод в семиологията” (1968), „Трактат по обща семиотика” (1978), „Границите на интерпретацията” (1990), „Кант и птицечовката” (1997), „История на красотата” (2004), „Връща ли се часовникът назад” (2006), „Растителната памет и други истории за библиофилията” (2007), „История на грозотата” (2007) и „Изграждане на враг и други случайни истории” (2011) и др. Отличен е с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света. Умира на 19 февруари 2016 г.