„Аз не съм получил името си заради близостта на събитието с деня на светеца, а съм кръстен на дядо си, който е бил месар и е бил убит от турците. Това е известна история в нашия род, чиито корени идват от Македония.”
„Но аз все пак съм кодиран с оптимизъм, така че никога не съм губил вярата, че ще се случи нещо по-хубаво. Много пъти събитията са ме опровергавали, но и много пъти са го потвърждавали.”
„Дължа благодарност на много хора - на Свобода Бъчварова, на Борислав Шаралиев, на Рангел Вълчанов... И на още мнозина - в управлението на кинематографията или не, но поддържали ония, за които са били убедени, че могат да направят нещо добро. Това ме е окриляло и така съм дочакал възможността за реализация.”
„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото. След като по света разберат, че сме в Европа, а не някъде до Брега на слоновата кост, първо от любопитство, а след това и по достойнствата ни ще се убедят, че правим кино, и то в много случаи - дори доста добро кино. Лошото е, че ние и пазар нямаме.”
„Аз не съм киноманиак, който се смята за Фелини, но си мисля, че моите филми, освен другите си качества, имаха едно особено достойнство - установяваха контакт със зрителя. Те бяха гледаеми.”
„С възможно най-добрите актьори на света! Боже господи, с кого да кажа - с Брус Уилис ли, с Джак Никълсън ли, с Ал Пачино ли... Ако има някаква възможност, дори не аз, но някой от българското кино да се добере по някакъв начин до тях и те да играят в наши филми, би било невероятно! Естествено, това са мечти, но предполагам, че и най-смелите мечти понякога се сбъдват.” – В отговор на въпрос с кого би искал да застане на снимачната площадка.
„Аз имам чувството, че понякога човек, прощавайте, но със задника си възприема изкуството.”
„Гениалният Алеко Константинов познава така блестящо българската народопсихология, че неслучайно е написал "Бай Ганьо". Смятам, че у всеки от нас има по една частица от този герой. Той не е само отрицателен. Но Бай Ганьо е роден от предизвикателствата на времето. От конкретни взаимоотношения в обществото.”
НИКОЛА РУДАРОВ - български актьор и режисьор, роден на 6 декември 1927 г. Започва първоначално да учи право, но в трети курс решава да се премести да учи кинематография. Режисира 6 филма, но е актьор в много повече. С актьорските си превъплъщения във филми като „Шведски крале”, „Адио, Рио”, „Сезонът на канарчетата”, „Вчера”, „Лагерът”, „След края на света” се утвърждава сред най-ярките актьори в българското кино. И до днес кинолюбителите помнят неговата фраза от филма „Вчера” - „Ще видите вие кон боб яде ли!”. Умира на 26 март 2010 г.
