„Масонската ложа и братството на Левски“ на Румен Василев има трето издание. 

„Историческото разследване беше публикувано през пролетта на 2005 г., а три години по-късно излезе и второто допълнено издание. Осемнайсет години по-късно, поради читателския интерес, дойде ред на третото издание”, съобщиха от издателство Ludite. 

Книгата е базирана на факти, които са в научно обращение от десетилетия, но по една ли друга причина са били пренебрегвани, особено от историческата наука след 9 септември 1944 г. 

„Масонската ложа и братството на Левски“ се състои от три части – „Разделянето на света“, “Италианската връзка“ и „Васил Левски“. Това е необходимо, за да може да се разберат процесите, довели до пренареждане на политическия ред, и как те достигат до българите в Османската империя и раждането на феномена Васил Левски.

Първата част - „Разделянето на света“, е разказ за възникването на християнството и сложните игри за политическото му инсталиране с цел запазване на разпадащата се Римска империя. 

Във втората част на книгата – „Италианската връзка“, на фокус е италианската организация на Карбонарите, която е резултат от еволюционните процеси, които се развиват в масонските ложи в Централна Европа в началото на 19-и век. Техните видни водачи Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди, чиято цел е национално освобождение на италианския народ, се оказват тясно свързани и с революционните процеси по българските земи. 

На образа на Васил Левски е посветена третата част на книгата. Необходимо е да се опровергае масовата популистка представа за Левски като единак. Васил Иванов Кунчев е уникална личност, но не е самостоятелен играч, а “най-верният агент” на тайната революционна организация, която има за цел освобождението на България, който израства дотам, че изгражда своя организация в българските земи. Това изобщо не накърнява светостта на образа му, а само го доближава до историческата истина, която по времето на социализма е неглижирана. 

КНИГАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОРЪЧАНА ТУК

Разпространителите могат да се снабдят с книгата „Масонската ложа и братството на Левски“ от щанда на "Дилок", който се намира на столичната книжна борса "Болид" (София, ж-к "Дружба", бул. "Искърско шосе" 19)

ОТКЪС

13. Целувката на Левски 

Едно от най-тежките обвинения срещу воините монаси от Ордена на Храма през далечната 1307 г. е целувката. Папа Климент V и римокатолическата църква като цяло са скандализирани от факта, че след тайното посвещаване братята се целуват уста в уста. Това се смята за тежко провинение и немалко рицари са изпепелени на Кладата заради него. 

Столетия наред целувката скрепя дружбата на хиляди, които помежду си се наричат братя, като символ на братската любов - а тя е един от великите принципи, върху които е построено Свободното зидарство.Същият ритуал се изпълнява и през 1866 г. след полагане на клетвата на Тайния съзаклятенкомитет - след фразата"Заклевам се“ всички присъстващи целуват новопосветения.Това е едно от доказателствата за общите корени на тамплиерите, масоните и българските революционери. Това прозира и в писмата на Левски.

Ако се вгледаме по-внимателно в кореспонденцията му, ще видим прелюбопитен факт - в подписите и пожеланията, а и в обръщенията, той е доста избирателен и можем много ясно да разчетем неговото лично отношение и степен на близост. Той целува само специални хора и при анализ се установява, че това са най-доверените му хора, които също са посветени. Така по целувката на Левски можем да разкрием кои са масоните, c които си пише. 

Да видим дали Каравелов е от тях: В отношенията си с него Левски е изключително сдържан и на моменти доста хладен. Големият публицистичен талант на литератора е твърде далече от разбирането за конспиративна работа. Нещо повече - той няколко пъти излага на риск Апостола. 

На 13 февруари 1871 г. в редакционната си рубрика в "Свобода" Каравелов пуска следния текст: "Г-ну В. Л-му в България. Ако ви попадне вестникът ни в ръцетеиако прочетете тия няколко реда, то ви молиме да прибързате И да са видите с назе в Букурещ. Това вие трябва да направите за общото дело”. 

Това съобщение граничи с безумие, когато става дума за работа в нелегалност. Явно Каравелов нито за дума за миг не съзнава какипри какви условия се работи във вътрешността на страната. И ако това е единичен случай, би могло да се потърси някакво смислено обяснение. Но рецидивът на Каравелов продължава. 

В брой 20 от 31 октомври 1871 г. пак от името на редакцията излиза обявата: “Г-ну В. Л-ий в България. Гледайте да се видите с нази по-скоро". Това съобщение на Каравелов вече ядосва Левски и той моментално реагира гневно в писмо до дясната си ръка Данаил Попов: "Пишете на Каравелова, моля го за последний път братски, да не вика вече чрез вестникът си, защото ще повервувам на някой си на думите, като ми казват: Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде!" Ето какво: ... дето  беше писал за мене и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците и разпратихапо градовете и селата турци - мюфетиши и български шпиони преоблечени в български дрехи; дирят, запитват, запират по конаците, по хановете и дават заповеди по всичките ханове така: щом доде човек среден бой или бил височък, руси мустачки, с дрехи било широки, тесни или офицерски, може и с просешки, тозчас да додете да сторитe хабер на конакът!!!" 

Тези редове са доказателство, че Каравелов е безкрайно чужд и несъзнаващ що е конспирация и какво може да произтече от едно безумно действие. По законите на всяка тайна организация това е чиста проба предателство. Каравелов в своето неразбиране не само споменава името на истинския водач на организация, а дори определя мястото на срещата и причините за нея. Проклятието всеки работещ под прикритие с висока степен на риск е да си прочете името във вестник. Но Каравелов очевидно е човек на книгата, а не на действието, и е трогателно безпомощен в неумението си да прецени какво означава да се работи в нелегалност. Затова и Левски му прощава и не го наказва за неволните му предателства, за които законът на конспирацията предвижда смърт. 

Очевидно редакторът на “Свобода” има чисто фасадни функции. Защото гневното писмо на Левски продължава така: "моя ден, когато прочетох йоще вестникът, йощепривтасаха от няколко места известия с нарочени хора, за да зимам мерки. В същото време на пратениците им казах кой е причината на това зло, за което прибавих, че редакторът не е мислил, че ще произведе с това зло. Затова напомнете му, ако има нещо тайно, да ми пише през вас, пък вий му дайте клетвата, какво няма да му разпечатвате писмото". 

Левски не само прощава, а и оправдава Каравелов. Все пак отбелязва, че го моли за последен път. А че Каравелов е оспорен като авторитет, се вижда от предупреждението: "Брате Лъвский, без да се усетиш... ще те предаде!" 

Затова Апостола никога не целува Каравелов, той дори не се обръща към него със задължителното "Брате". За Левски Каравелов е необходим в момента, но че е недоволен от него и от вестника му, се вижда от факта, че е имал намерение да издава друг вестник, който би изпълнил функциите си по-добре. Тази мисия е възложена на поп Кръстю Никифоров от Ловеч (човекът, на когото несправедливо се приписва предателството на Левски). 

"Наш свещеник, на име поп Кръстьо, ще до/й/де при Вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вес/т/ник, който ще бъде свободен за в Българско. 

Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да до/й/дe да се разбере с Вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в работата. Той ще до/й/де с ос/е/мдесет хиляди гр/оша/... И словослагателят е с него...“

Това писмо е от лятото на 1872 г. и свидетелства какво е отношението на Левски към Каравелов - дистанцирано и подозрително. Човекът, на когото е гласувано доверие, e поп Кръстю (той има опит във вестникарството, бил е момче за всичко на Раковски и секретар уредник във в. “Дунавски лебед”). От писмото се вижда, че попът се е ползвал с голямо доверие. Левски е толкова подозрителен към Каравелов, че дори си осигурява доверен словослагател. Отстрани на писмото си до Каравелов за пореден път, като на малко дете Левски пише: “Пак да ви напомня: акодо/й/де някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите, и без знак, ако ще и брат ти, да му не вярваш! Величко ефенди до някой ден ще се возвеличи с главата надолу. Възпрятаме ръкавите си! И както ми се чини, ще се почне от черна глава". 

Заканата за убийство не е голословна - наистина след време тайните му съдии ликвидират Величко Стоянов от Русе и дякон Паисий от Орхание. Предупреждението е и към Каравелов на принципа “Думам ти, дъще, сещай се, снахо". Тоест това може да те застигне и тебе. 

Левски никога не целува в писмата си Каравелов, сякаш е предусещал какво ще стане - архивът, който се е съхранявал в букурещкия дом на Каравелов, попада в ръцете на османския съд през декември 1872 г. - януари 1873 г. Тогава Каравелов се укрива бързо в Сърбия при приятелите си. 

Обръщенията към публициста варират от "Г/осподин/ редакторе на в. "Сво/бода/" и "бай Каравелов" в началото на съвместната им работа до "Байо" и "Бае" през лятото на 1872 г. Нещо повече, Левски избягва да се обръща към Каравелов с "Брате", докато публицистът, въпреки огромното си самочувствие, сякаш е усещал хладното отношение на Апостола и се е стремял да му се хареса. Той се обръща към него с “Брате” и ги подписва с "твой брат. Л. Каравелов", сякаш да го омилостиви. Защото тайните съдии и тайната полиция на Левски са всявали страх не само във вътрешността на страната, но и в емигрантските среди. 

Но коренно различно е отношението на Левски към ония дейци, с които започва дейността си на емисар в края на 1868 г. В кореспонденцията си с Киряк Цанков, Теофан Райнов, Димитър Ценович, Данаил Попов, Георги Живков от Съзаклятния комитет той не пропуска да ги нарече братя и да ги целуне. Няма значение, че с някои от тях се разминава по множество въпроси. 

Особено симптоматично е писмото до Теофан Райнов от ноември 1871 г., където представя и препоръчва Ангел Кънчев за свой работник. 

"Бай Т. Райнов, 

Наместо писмо ето ви А/нгел/ К/ънчев/ - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви кажа; дайте му и вашите бележки какво мислите икакво работите. 

Така поздравлявам всички наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират. 

Приемете сърдечно целувката ми. 

Ваш брат: В. Лъ/вс/кий” 

Ангел Кънчев е посветен в масонството в Русе, където голямо влияние има смесената ложа "Али Коч". Апостола познава Кънчев още от Белград и не може случайно да го нарича "наш брат и работник". Което означава, че той не просто е посветен в революционните кроежи, а е нещо повече от добър и верен патриот. Той е "наш брат", тоест масон, и това е достатъчна гаранция и препоръка. Поздравите, които Левски праща, "приемете сърдечно целувката ми. Ваш брат", безапелационно показват, че Теофан Райнов е специален човек за Апостола. Двамата ги и свързва нещо повече от борбата срещу турскататирания. 

Левски целува в писмата си и Киряк Цанков. Ячо, както свойски го нарича Апостола, е от богата фамилия с доста сериозни финансови позиции във Виена. Баща му Антон Цанков и чичо му масонът Драган Цанков издават през 1852 г. в града на Щраус Grammatik der Bulgarischen Sprache. След като учи в лицей във Виена, следва медицина в Париж. От 1866 г. живее в Букурещ и веднага става част от Съзаклятния комитет. Интелигентен, високообразован, със солиден външен вид, висш дипломат, той е посредникът между българската страна и масоните Братиану и Росети (c които е в приятелски отношения) за образуването на "Свещената коалиция между българи и румъни”. Той има своето запазено място в българската история. В писмо до него от 2 юли 1872 г. Левски изисква и споделя като на много близък, своите искания: 

"Всичките писани мои гледайте по-скоричко да ми ги изпратите: мустаки, брада, машина ... 

Новина: нашите T. /sik/ казват по българите тук-таме, че щяло да излезе от запад един човек с шарени очи и той ще освободи България... 

Поздравлявам ви искрено, целувам ви братски”. 

Едва ли може да говорим за случайност в последния ред. Левски съвсем ясно подчертава отношението си към Цанков - като към много близък съмишленик. 

Друг ветеран от Съзаклятния комитет, с когото Левски води усилена кореспонденция, е Данаил Попов. Той е представител на комитета от Турну Мъгуреле и през годините е най-довереният му човек зад граница. Писмото до него от август 1871 г. завършва с: "приемете поздравлението ми и братски ви целувам всички членове там в При/временно/ пра/вителство/ в Бъл/гарско/, особ/е/но и в къщата ви, на г-жа Eкатерина и пр.". 

Най-интересно и най-загадъчно е обръщението на Левски към Данаил Попов. Вариациите на обръщението "брат", "събрат", "побратиме" и "братовчеде" също не са случайни. Те показват мястото, което Попов заема в йерархията на "Светото дело". 

Четническите войводи и безспорни авторитети Панайот Хитов и Филип Тотю също не са пощадени от диференциацията при избора на обръщението. Панайот Хитов, с когото Левски поддържа дълго време кореспонденция и който му е помагал неведнъж, е "Г-н Панайоте" Обръщението “брате” се среща само в средата на едно писмо: “Войводо и брате Панайоте”. Финалът на същото писмо гласи: “Дано до смърт да бъдем братя и в единглас". Но анализът на цялата им кореспонденция показва, че двамата не са братя, защото имат разминавания в политическите си виждания по българския въпрос. Липсва и целувка накрая. 

Но както и Каравелов, Хитов подписва писмата си до Левски с “Ваш брат”. Не е тайна, че Хитов е ревнувал независимостта на Апостола и благодарение на Тодор Ковачев от комитета в Турну Мъгуреле го е следил. Постепенно Левски изолира Ковачев от дейността на комитета там. 

Самите войводи също не са в цветущи отношения помежду си. В периода, когато гради своето тайно братство,Апостола работи с Филип Тотю и естествено го нарича “Брат Филипе” и дори го целува. Той е член на Съзаклятния комитет на Касабов от 1866 г. и изпълнява решенията му в Свищов.И затова Апостола си позволява да го целуне, което показва за пореден път, че хората на Касабов са му особено ценни, че ги свързва нещо по-дълбоко. И именно целувката ги издава.

Но ако обръщението "брат", "братя” доминира сред посветените в делото на Левски, то само Данаил Попов е "братовчед". 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.