ГЕОРГИ ПЕТРОВ

Познавам книгите на Румен Василев – „Масонската ложа и братството на Левски”, „Свещеният триъгълник” и  „Свобода или смърт”.  Затова искам да маркирам достойнствата на новата му -„Невидимата искра на Възраждането”.  И тя избърсва праха от имената на видни българи от Възраждането, които са изгубили блясъка си незаслужено. 

1. Героите:

– Осман Пазвантоглу – загадъчен отцепник от властта на султана, страшилище за войската му, за когото са чували само във Видин;

– Софроний Врачански, който не е само автор на “Житие и страдание грешнаго Софрония”, а изключителен дипломат;

– Антон Йоанович, който не е само вдъхновител и спомоществовател на Рибния буквар на Петър Берон – в новото издание името му е изчезнало от корицата;

– Петър Берон, който далеч не е само автор на Рибния буквар;

– Васил Априлов, който не е само основател на Габровската гимназия, а и Никола Палаузов;

– Никола Пиколо, за когото само малко на брой търновци си спомнят в наши дни;

– Георги Раковски, който не е само автор на “Горски пътник”, а изключителен, направо екшън герой на Възраждането;

– Драган Цанков, който не е само депутат русофил след Освобождението;

– И още много други национални герои.

2. Много важен ефект – всички тези хора са свързани помежду си. Действията им не са случайни, те не действат стихийно, част са от организация.

3. Книгата е много добросъвестно и почтено изследване на пренебрегвани и нарочно изтрити исторически факти от науката след 9 септември 1944 г. За жалост и в наши дни изследванията на някогашните историци все така са потънали в забрава.

4. Въпреки че е документално изследване, тя е толкова увлекателно написана, че се чете като роман.

5. Книгата поставя силен акцент върху читалищата и тяхното възникване през Възраждането. Разкрива създателя им, историята им, структурата им. Те са “невидимата искра”, от която пламва революционният пламък.

6. Изследването на Румен Василев разглежда българските земи като част от пъзела на Европа през 19-и век и запълва много празнини в историческите ни представи.

7. Книгата кара читателя да мисли, да прави връзки и асоциации, да задава въпроси и да получава отговори. Това в крайна сметка носи удоволствие, а каква полза от книга, която не носи удоволствие?

Приятно четене!