„Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род.”

„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.”

„Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.”

„Без революция сме загубени во веки веков.”

„Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен.”

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.”

„Времето е в нас и ние сме във времето.”

„Всекиму ще се държи сметка за делата.”

„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.”

„Народе ????”

„Свобода и Всекиму своето!”

„Бързата работа ялова излиза.“

„Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.“

„Всички зависят от вишегласието.“

„Днешният век е век на свободата.“

„За враговете на демокрацията и републиката — смърт!“

„И не забравяйте – времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

„Интригата спира хода на народната работа“

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“ 

„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“

„Отговорност към обществените средства.“

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“

ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ – български революционер, обесен на 19 февруари (по нов стил) 1873 г. Роден е в Карлово на 18 юли 1837 г. С неговото име е свързано разрастването на Вътрешната революционна организация в земите, населявани от българи. Наричан е от народа Апостол на свободата. 

Михаил К. Буботинов, съратник на Васил Левски и един от създателите на Народната библиотека, оставя следния спомен за трагичната кончина на Апостола:

„На 1873 лето, 6 февруарий, вторник, пазарен ден в София – 2 часа преди зори, в двора на пашовия конак – на мястото на днешния княжески дворец, стана необикновено разшавание на пашовските сеймени. По заповед на Мазхар паша, тогава Средецкий губернатор, се изпрати един мулезимин да обади на иконом поп Тодор Митов, да се приготви... Иконом поп Тодор се приготви за половин час... И ето, че се зададе губернатора на каляска със свитата си, състоящата се от десетина души. Веднага след тях биде приведен на средата на мегдана, току-що извадений из тъмницата Васил Левски, конвоиран от един взвод заптии и 4 взвода аскер, облечен в костюма си, както е бил хванат от властите при ханчето, с тежки окови на нозете, но без присъдний иллям на гърдите. Мазхар паша, обърнат към свещеника, заповяда му да се приближи при Левски и свободно да извърши верозаконните потреби. Щом се приближи свещеника при Левски, пашата се оттегли на 7 – 8 разкрача и същевременно даде знак да направят същото и хората от свитата му. ... “

 Що за себе е изповядал в случая Левски, не е могло да бъде предадено от свещеника-изповедник. Обаче в общи думи: отец Тодор ми е приказвал, че Левски стоял бодър и в присъствие духа казал: „В младините си бях иеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която ... дано!“