Филмът на режисьора Максим Генчев „Дякон Левски“ разбуни духовете, коментира „Дарик радио” след премиерата на дългия 3 часа и 10 минути филм.

След като „Фейсбук” преля от негативни оценки и обидни квалификации за епичната лента и дори се обозначи праправнучка на самия Васил Левски (по-точно на сестра му), самият режисьор Генчев даде интервюта в медиите, в които нападна с квалификации критиците си.

Добрата новина е, че не риалити, а художествен филм предизвика тези масови и силно полярни дебати. А вече мислехме, че няма събитие от сферата на културата, което да събуди заспалите пред телевизорите ни сънародници.

Лошата е, че към филма беше подходено от една примитивна патриотична гледна точка и от авторите, и от част от публиката. Историческата достоверност и психологическата близост до образа, по обща преценка, не са постигнати, а най-вероятно не са и търсени. Левски отново е изобразен като самотен мохикан, изпаднал от нищото – идея няма дори за историческата му съдба на агент на Тайния български централен революционен комитет, базиран в Румъния, за обучението и подготовката, които получава.

Митът за иконата обаче се поддържа и публиката ще хареса това. Така, както се радва на убити заптиета и на звучната псувня на героя спрямо един от тях. Плъзгането по повърхността на патриотарството никога не е донесло успех в изкуството. Въпреки това лентата сигурно ще стане най-гледаната за години напред, тъй като общини и паланки се заеха да я излъчват на зажаднялото за изкуство население. Нищо лошо – стига да не се използва отново за политически цели с оглед предстоящите местни избори и за евтина агитация срещу мюсюлманите.

От „Фейсбук”:

„Току-що се прибирам от премиерата на филма „Дякон Левски“. В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи… Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много, много съм разочарована. Левски е толкова жив, интересен, вълнуващ образ. Тук беше една мижитурка. Исторически абсолютно недостоверно – поне що се отнася до неговата лична история. Оттам насетне – една мазня откъм исторически фигури, събития и т.н. Кинематографски – няма да коментирам, щото това не ми е работа, ама МНООООООООООООГО не ми хареса. Не знам! АБСУРДНО! Е, музиката беше хубава…“!“.
Христина Богданова, праправнучка на сестрата на Левски

„След 3 часа и 40 минути филм, от които един час поне е на бавен каданс, осанката ми е добила формата на стол от зала 1 на НДК! Все пак режисьорът сложи микрофони на сцената, помислих си да остана, за да чуя дали ще се извини, а той каза „от уважение към екипа, ще изчакаме да минат надписите, преди да говори, който и да било“! Усетих, че все още имам чувствителност в пръстите на краката и си тръгнах… Мил ЕКИП, извинете! ….. Не, не, не, не мога да заспя, тревожни мисли бушуват в главата ми!!! Вие нищо не знаете, бе, цялата зала пляскаше, като уби първия турчин!!!! Но най-трогващо беше, когато го водеха с една каруца към бесилото и едно заптие му каза, „ако не издържиш до там, дерета по пътя много“ и тогава дякон Игнатий му каза „Да ти …. майката“!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЛАТА ИЗБУХНА в аплодисменти!!!!! Вярно, в 3 часа и 40 минути не намери място да каже „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си“!!!! Но „ДА ти …. майката“ от устата на Апостола…….. ей тая реплика отекна във вечността!!!! Представям си новите банкноти от 75 лева с лика на Апостола и под него „да ти …. майката – В. Левский“!!!! Настръхнах!!!!
Георги Иванов, сценарист

Екипът

„Каузата е да си припомним, че сме българи, да си припомним кой е Левски, защото забравихме да се гордеем.“
Веселин Плачков, изпълнител на главната роля

„Ние сме пред една голяма буря. С този филм искаме да обострим усещането на българина за тази невъзможност повече така да се живурка, време е да се живее. „Дякон Левски“ до месец ще удари по рейтинг най-добрия български филм досега „Мисия Лондон“. Аз не искам някой да ме хвали и да ми се радва, аз искам всеки българин да се сети за Левски.“
Максим Генчев, режисьор

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 79 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек