Филмът на режисьора Максим Генчев „Дякон Левски“ разбуни духовете, коментира „Дарик радио” след премиерата на дългия 3 часа и 10 минути филм.

След като „Фейсбук” преля от негативни оценки и обидни квалификации за епичната лента и дори се обозначи праправнучка на самия Васил Левски (по-точно на сестра му), самият режисьор Генчев даде интервюта в медиите, в които нападна с квалификации критиците си.

Добрата новина е, че не риалити, а художествен филм предизвика тези масови и силно полярни дебати. А вече мислехме, че няма събитие от сферата на културата, което да събуди заспалите пред телевизорите ни сънародници.

Лошата е, че към филма беше подходено от една примитивна патриотична гледна точка и от авторите, и от част от публиката. Историческата достоверност и психологическата близост до образа, по обща преценка, не са постигнати, а най-вероятно не са и търсени. Левски отново е изобразен като самотен мохикан, изпаднал от нищото – идея няма дори за историческата му съдба на агент на Тайния български централен революционен комитет, базиран в Румъния, за обучението и подготовката, които получава.

Митът за иконата обаче се поддържа и публиката ще хареса това. Така, както се радва на убити заптиета и на звучната псувня на героя спрямо един от тях. Плъзгането по повърхността на патриотарството никога не е донесло успех в изкуството. Въпреки това лентата сигурно ще стане най-гледаната за години напред, тъй като общини и паланки се заеха да я излъчват на зажаднялото за изкуство население. Нищо лошо – стига да не се използва отново за политически цели с оглед предстоящите местни избори и за евтина агитация срещу мюсюлманите.

От „Фейсбук”:

„Току-що се прибирам от премиерата на филма „Дякон Левски“. В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи… Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много, много съм разочарована. Левски е толкова жив, интересен, вълнуващ образ. Тук беше една мижитурка. Исторически абсолютно недостоверно – поне що се отнася до неговата лична история. Оттам насетне – една мазня откъм исторически фигури, събития и т.н. Кинематографски – няма да коментирам, щото това не ми е работа, ама МНООООООООООООГО не ми хареса. Не знам! АБСУРДНО! Е, музиката беше хубава…“!“.
Христина Богданова, праправнучка на сестрата на Левски

„След 3 часа и 40 минути филм, от които един час поне е на бавен каданс, осанката ми е добила формата на стол от зала 1 на НДК! Все пак режисьорът сложи микрофони на сцената, помислих си да остана, за да чуя дали ще се извини, а той каза „от уважение към екипа, ще изчакаме да минат надписите, преди да говори, който и да било“! Усетих, че все още имам чувствителност в пръстите на краката и си тръгнах… Мил ЕКИП, извинете! ….. Не, не, не, не мога да заспя, тревожни мисли бушуват в главата ми!!! Вие нищо не знаете, бе, цялата зала пляскаше, като уби първия турчин!!!! Но най-трогващо беше, когато го водеха с една каруца към бесилото и едно заптие му каза, „ако не издържиш до там, дерета по пътя много“ и тогава дякон Игнатий му каза „Да ти …. майката“!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЛАТА ИЗБУХНА в аплодисменти!!!!! Вярно, в 3 часа и 40 минути не намери място да каже „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си“!!!! Но „ДА ти …. майката“ от устата на Апостола…….. ей тая реплика отекна във вечността!!!! Представям си новите банкноти от 75 лева с лика на Апостола и под него „да ти …. майката – В. Левский“!!!! Настръхнах!!!!
Георги Иванов, сценарист

Екипът

„Каузата е да си припомним, че сме българи, да си припомним кой е Левски, защото забравихме да се гордеем.“
Веселин Плачков, изпълнител на главната роля

„Ние сме пред една голяма буря. С този филм искаме да обострим усещането на българина за тази невъзможност повече така да се живурка, време е да се живее. „Дякон Левски“ до месец ще удари по рейтинг най-добрия български филм досега „Мисия Лондон“. Аз не искам някой да ме хвали и да ми се радва, аз искам всеки българин да се сети за Левски.“
Максим Генчев, режисьор

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.