До 27 февруари в Мраморното фоайе на Столичната библиотека може да се разгледа фотодокументалната изложба „Васил Левски в София“, съобщиха от културната институция. Експозицията е по повод 152-годишнината от обедването на Апостола на свободата.

Показани са интересни архивни издания за Васил Левски от личните библиотеки на Кирил Христов, Симеон Радев, Петко Тихолов, Пенка Шишманова, както и ценни книги от колекциите „Оцелели книги“ („Дирекция на полицията“, които са  част от фонда на Столичната библиотека).

Акцент в експозицията представляват книгите с автографи на: Стоян Заимов „Васил Левски – Дяконът“ (1895 г.), написана по повод откриването на паметника в София; „Васил Левски. Сборниче за спомен на 25-год. от смъртта на Левски“ (1898 г) и др. Култовите издания „Образът на Левски в българската поезия“ (1937) на Кирил Христов, „Левски и Общи“ (1942) на Симеон Радев, „Васил Левски – Дяконът“ на Стоян Заимов могат да се разгледат и прочетат и в дигитален формат на сайта на библиотеката.

Посетителите могат да видят книгата на Стефан Илчев с Протоколи на извънредната турска комисия – „Следственото дело на Васил Левски и негови сподвижници“, 1946 г., както и кореспонденцията на Васил Левски чрез изследването на Иван Унджиев и Никола Кондарев „Васил Левски. Най-хубавите страници от писмата му“, 1948 г. Представени са и статии посветени на живота, делото и гибелта на Васил Левски, публикувани в списание „София“, част от Дигитална платформа „Сердика“ на библиотеката. 

Фотоизложбата представя първото посещение на Апостола в града, адресите, на които е отсядал, софийските му сподвижници, паметните места на Апостола в София – паметници, улици, институции, училища, носещи неговото име. Любопитен момент в изложбата е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев. Публикуван е във в. „България“, г. I , бр. 22 от 12 август 1876 г.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.