Поетът Николай Милчев ще представи първата си книга в проза -  „Ябълковият човек“, на 24 февруари в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ .

За разказите ще говорт Цветана Милчева и Магдалена Абаджиева.  Представнето на книгата ще е със специалното участие на  музикантите  от Камерен ансамбъл "Силуети" - Калина Митева - цигулка, Кристиян Калоянов - кларинет.

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ е роден през 1958 г. в Плевен. Автор е на десетина поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Водил е предаването "Поетична сряда" в Телевизия 2001, където е представил над 50 млади автори. Носител е на национални литературни награди - за студентско творчество (Шумен, 1982), наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия (1995), наградата Девин (2004), лауреат е на конкурса "Златен ланец" на в. "Труд". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник-главен редактор на в. "Средношколско знаме", последните десетина години е учител в 105 СОУ "Атанас Далчев" в София.

В навечерието на премиерата Николай Милчев даде интервю за „Хоризонт”, в което сподели:

"Страховете ни превръщат в обратното на виното - ако виното ни отпуска и облагородява, страховете ни ни превръщат в оцет. А от оцет какво може да се направи, освен нещо, което не се разваля, но трудно се пипа, не може да се вкуси. 

Винаги съм изпитвал недостига на възможности да изкажеш всичко, което, по една или друга причина, премълчаваш в стихове, признава Николай Милчев.

Когато влизаш от един жанр в друг, ти влизаш от една книга в друга – въпросът е защо го правиш. Някой влиза в книга като в спалня. Друг влиза в стиховете като в изповедалня. Аз влязох в „Ябълковия човек“ като в щастлива болница. През цялото време съм се лекувал – бил съм болен от това, което съм знаел и съм носил и съм бил щастлив, защото мога да го кажа върху лист. /…/ Тази книга събуди онова, което спеше дълго в мен…

Душата на човека и доверието са като вятъра – излетят ли, никога не се връщат повече.

Това може да го каже само човек, който е живял край река, на село, където има един вятър, който слиза от манастира точно в 8 часа вечерта и си тръгва в 7 часа сутринта. Човек, който живее в долина, където идва специален вятър всеки ден, може да разбере, че вятърът отнася всичко: и доверие, и душа, и надежди, но носи прохлада… А иначе, ако избягаме от тази метафора, естествено че става въпрос за ценностите в човека и за честността. Душата и доверието бягат, когато престанат да намират честен дом в тялото на човека.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

  • ВОЙНАТА

    Кирил Кадийски преведе "Червона калина"

    Маршируват наште доброволци, всеки в кръв облян,

    ще избавят брата украинец, от врага окован.

    А ние нашите братя украински ще освободим,

    а ние славната Украйна - хей-брей! - ще разведрим...

„За да завоюва жената, мъжът съчинява чудесна лъжа. За да я напусне, той измисля изключително глупава лъжа.“

Колет, френска писателка, родена на 28 януари преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята