Писателят Николай Милчев отказа да получи литературната награда „Георги Братанов”, която Съюзът на българските писатели (СБП) традиционно връчва преди 24 май. Във „Фейсбук” той обясни защо:
„Винаги съм смятал, че годишните награди на Съюза на българските писатели са високи и авторитетни отличия, оставили белег в развитието на литературата ни. Вярвал съм и вярвам, че те трябва да бъдат мяра за естетически и художествени критерии, да откриват и бележат нови тенденции, да утвърждават достиженията на нашата словесност. Марката „Годишна награда на Съюза на българските писатели” е висока чест, която трябва да бъде отстоявана непрекъснато.
Не мога да преодолея обаче съмненията и колебанията си, че от десетилетия наред тези отличия, а и нароилите се дузина национални награди, се присъждат и по извънлитературни съображения. Не е тайна, че запознати с кухнята на тези процедури могат безпогрешно да се ориентират кой ще бъде победителят далече преди обявяването на наградата. В разделената ни и фрагментирана национална литература има и абонирани автори, и такива, за които никой не се сеща. Или по-точно – е удобно никой да не се сеща.
Бих си премълчал, ако ставаше дума за хора извън Съюза на българските писатели, които не слизат от телевизионните екрани, които поучават и назидават, които редуват своите участия или като жури, или като наградени. Питал съм се защо е така. И си отговарям – защото те, както и някога, са правилните хора, хора, които пишат както се очаква, които говорят както се очаква, които уж ни представят пред света с литература, която е угодна на новата конюнктура. Въртенето само на няколко имена в медийното и общественото пространство е унизително за българската литература. Този филм ние вече сме го гледали.
Но когато става дума за наградите на Съюза на българските писатели, историята трябва да е друга. Те не могат и не трябва да са свързани с каквото и да е извън книгите. Редно е да се отличават произведения, които са знакови. И нещо много важно – наградите на името на талантливи и отишли си от живота писатели трябва да са специални награди – да са свързани с техните търсения, с техния почерк и стил, да продължават тенденциите, заложени в техните творби. Тъжно е да се констатира, че това се случва все по-рядко или изобщо не се случва. Нека е ясно, че така читателите се разколебават, съмняват се в обективността на критериите и в крайна сметка се отдалечават от словото.
Точно затова аз не мога да приема наградата на името на Георги Братанов. Познавам, обичам и ценя творчеството на Братанов, бяхме добри познати с него и съм убеден, че сред стихосбирките от миналата година има по-подходящи от моята за това отличие.
Надявам се това мое решение да не засегне никого – то е само знак, че трябва да се взираме по-добре в литературата, да обичаме повече словото и да му служим по-добре.”
Ето наградените:
Роман - „Резерват за грешници“, Георги Чаталбашев
Ппоезия - „В прозореца ми вечерта поглежда“, Драгомир Шопов
Детска литература - Петя Александрова, „Хей, таралежите, що ми се ежите?“
Публицистика - Чавдар Добрев, „Власт и безвластие“
Документалистика - Георги Стойков, „Мисия: свобода“
Мемоаристика - Георги Стоянов, „Паметта на сърцето“
Фолклористика - Петър Динчев, „Потомка на Орфей“
Литературна критика - Панко Анчев, „НЕпрочетеният Тончо Жечев“.
Специални награди:
По случай 80-годишния юбилей и за цялостно творчество и принос към българската литература - Никола Инджов.
За книгата „Жена Слово Космос“ в раздел „Критика“ - Лалка Павлова.
Националната литературна награда „Божидар Божилов“ - Ели Видева за „Проекции върху сферичната природа“.
Националната литературна награда „Богомил Нонев“ - Христо Черняев за книгата „Образи от слово“.
Награди на издателство "Български писател":
Атанас Звездинов - за съставителството на антологията "Безсмъртни след смъртните"
Никола Гаговски - награда за белетристика за "Пътуване към изгрева"
Рада Добриянова - награда за поезия за "Сънобер"
Катя Воденичарова - награда за детска литература за "Весели случки с внуци и внучки".
Награди на вестник "Словото днес":
Поезия - Таньо Клисуров и Анелия Гешева
Проза: Станко Нацев и Филип Марински
Литературна критика - Чавдар Добрев
Оперативна критика - Георги Н. Николов
Публицистика: Драгомир Шопов и Румен Стоянов
Есеистика - Коста Костов
Превод – Рада Добриянова
Специална награда - Станислав Пенев
