Писателят Николай Милчев отказа да получи литературната награда „Георги Братанов”, която Съюзът на българските писатели (СБП) традиционно връчва преди 24 май. Във „Фейсбук” той обясни защо:

„Винаги съм смятал, че годишните награди на Съюза на българските писатели са високи и авторитетни отличия, оставили белег в развитието на литературата ни. Вярвал съм и вярвам, че те трябва да бъдат мяра за естетически и художествени критерии, да откриват и бележат нови тенденции, да утвърждават достиженията на нашата словесност. Марката „Годишна награда на Съюза на българските писатели” е висока чест, която трябва да бъде отстоявана непрекъснато.

Не мога да преодолея обаче съмненията и колебанията си, че от десетилетия наред тези отличия, а и нароилите се дузина национални награди, се присъждат и по извънлитературни съображения. Не е тайна, че запознати с кухнята на тези процедури могат безпогрешно да се ориентират кой ще бъде победителят далече преди обявяването на наградата. В разделената ни и фрагментирана национална литература има и абонирани автори, и такива, за които никой не се сеща. Или по-точно – е удобно никой да не се сеща.

Бих си премълчал, ако ставаше дума за хора извън Съюза на българските писатели, които не слизат от телевизионните екрани, които поучават и назидават, които редуват своите участия или като жури, или като наградени. Питал съм се защо е така. И си отговарям – защото те, както и някога, са правилните хора, хора, които пишат както се очаква, които говорят както се очаква, които уж ни представят пред света с литература, която е угодна на новата конюнктура. Въртенето само на няколко имена в медийното и общественото пространство е унизително за българската литература. Този филм ние вече сме го гледали.

Но когато става дума за наградите на Съюза на българските писатели, историята трябва да е друга. Те не могат и не трябва да са свързани с каквото и да е извън книгите. Редно е да се отличават произведения, които са знакови. И нещо много важно – наградите на името на талантливи и отишли си от живота писатели трябва да са специални награди – да са свързани с техните търсения, с техния почерк и стил, да продължават тенденциите, заложени в техните творби. Тъжно е да се констатира, че това се случва все по-рядко или изобщо не се случва. Нека е ясно, че така читателите се разколебават, съмняват се в обективността на критериите и в крайна сметка се отдалечават от словото.

Точно затова аз не мога да приема наградата на името на Георги Братанов. Познавам, обичам и ценя творчеството на Братанов, бяхме добри познати с него и съм убеден, че сред стихосбирките от миналата година има по-подходящи от моята за това отличие.

Надявам се това мое решение да не засегне никого – то е само знак, че трябва да се взираме по-добре в литературата, да обичаме повече словото и да му служим по-добре.”

Ето наградените: 

Роман - „Резерват за грешници“, Георги Чаталбашев 

Ппоезия - „В прозореца ми вечерта поглежда“, Драгомир Шопов 

Детска литература - Петя Александрова, „Хей, таралежите, що ми се ежите?“

Публицистика - Чавдар Добрев, „Власт и безвластие“

Документалистика - Георги Стойков, „Мисия: свобода“

Мемоаристика - Георги Стоянов, „Паметта на сърцето“

Фолклористика - Петър Динчев, „Потомка на Орфей“

Литературна критика - Панко Анчев, „НЕпрочетеният Тончо Жечев“.

Специални награди:

По случай 80-годишния юбилей и за цялостно творчество и принос към българската литература - Никола Инджов.

За книгата „Жена Слово Космос“ в раздел „Критика“ - Лалка Павлова.

Националната литературна награда „Божидар Божилов“ - Ели Видева за „Проекции върху сферичната природа“.

Националната литературна награда „Богомил Нонев“ - Христо Черняев за книгата „Образи от слово“.

Награди на издателство "Български писател":

Атанас Звездинов - за съставителството на антологията "Безсмъртни след смъртните"

Никола Гаговски - награда за белетристика за "Пътуване към изгрева"

Рада Добриянова - награда за поезия за "Сънобер"

Катя Воденичарова - награда за детска литература за "Весели случки с внуци и внучки".

Награди на вестник "Словото днес":

Поезия - Таньо Клисуров и Анелия Гешева

Проза: Станко Нацев и Филип Марински

Литературна критика - Чавдар Добрев 

Оперативна критика - Георги Н. Николов

Публицистика: Драгомир Шопов и Румен Стоянов

Есеистика - Коста Костов 

Превод – Рада Добриянова

Специална награда - Станислав Пенев 

 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...