НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"
Слизам в градинката пред блока. На пейките са се събрали комшии, между тях е и неизвестна дама с три болонки. Болонките са подстригани и умилителни, жената е със сини очи и плавни движения. Комшиите я гледат в черешовите устни и преглъщат.
– А, ела, ела да те запозная с госпожата! – вика ме домоуправителят.
– Запознайте се! – И съобщава на дамата с кученцата, че съм поет. – И то добър. – Добавя от любезност.
– Поет? – И плавната жена удължава гласните в думата. – А поетите с какво се хранят?
– С тутманик и боза. – Изтърсвам. – И понякога с бъркани яйца.
– Значи съм на точното място и време. Запишете се и Вие! Целият блок се е записал.
Дамата с кученцата разперва пръсти:
– Първо, второ и трето само за пет лева. Първо – боб супа, второ – кебапче, кюфте и картофена салата, трето – мляко с ориз плюс канела отгоре. На другия ден менюто е различно, но идентично. Доставка в единайсет и четирийсет и пет пред блока с микробус. Хем ще пишете стихове, хем първо, второ и трето само за пет лева. Много интересно, че сте поет, и то от същия блок! А как се казвате?
– Николай Милчев – отговарям.
Дамата мълчи, после проронва:
– Колко малко знаем за менюто на поетите!
Оттам влизам в гаража магазин да си купя вестник.
–Вие ли бяхте този, който пописва? – пита продавачката.
– Да кажем.
– Вижте, имаме новия роман на Венета Райкова и книгата на детето й също. Ще ги вземете, нали?
– Ще взема една кутия вино и едно патронче ракия. – И завинаги рухвам в очите на продавачката като интелигентност и духовност.
След малко в асансьора една съкооператорка – чистачка в операта, ми разказва за секунди клюки от интимния живот на оперни български звезди. Миг преди да сляза на моя етаж тя ме стряска:
– Абе дай да хвърля едно око на някоя твоя книга, че ми се поду главата от музика! Ама да е нещо любовно...
