НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Слизам в градинката пред блока. На пейките са се събрали комшии, между тях е и неизвестна дама с три болонки. Болонките са подстригани и умилителни, жената е със сини очи и плавни движения. Комшиите я гледат в черешовите устни и преглъщат.

– А, ела, ела да те запозная с госпожата! – вика ме домоуправителят.

– Запознайте се! – И съобщава на дамата с кученцата, че съм поет. – И то добър. – Добавя от любезност.

– Поет? – И плавната жена удължава гласните в думата. – А поетите с какво се хранят?

– С тутманик и боза. – Изтърсвам. – И понякога с бъркани яйца.

– Значи съм на точното място и време. Запишете се и Вие! Целият блок се е записал.

Дамата с кученцата разперва пръсти:

– Първо, второ и трето само за пет лева. Първо – боб супа, второ – кебапче, кюфте и картофена салата, трето – мляко с ориз плюс канела отгоре. На другия ден менюто е различно, но идентично. Доставка в единайсет и четирийсет и пет пред блока с микробус. Хем ще пишете стихове, хем първо, второ и трето само за пет лева. Много интересно, че сте поет, и то от същия блок! А как се казвате?

– Николай Милчев – отговарям.

Дамата мълчи, после проронва:

– Колко малко знаем за менюто на поетите!

Оттам влизам в гаража магазин да си купя вестник.

–Вие ли бяхте този, който пописва? – пита продавачката.

– Да кажем.

– Вижте, имаме новия роман на Венета Райкова и книгата на детето й също. Ще ги вземете, нали?

– Ще взема една кутия вино и едно патронче ракия. – И завинаги рухвам в очите на продавачката като интелигентност и духовност.

След малко в асансьора една съкооператорка – чистачка в операта, ми разказва за секунди клюки от интимния живот на оперни български звезди. Миг преди да сляза на моя етаж тя ме стряска:

– Абе дай да хвърля едно око на някоя твоя книга, че ми се поду главата от музика! Ама да е нещо любовно...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията