НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ,"Фейсбук"

Патриотарството, парите и глупостта в рекламата и в живота са роднини. Кръвни роднини.

„Хапка българска гордост“ – Става дума за кисело мляко „Верея“ и човек вече е длъжен да люби, тачи и милее това чудо на българската млечна промишленост. Как се яде точно българската гордост, не е много ясно. На мен лично ми пресяда.

„Македонска наденица! Ке умрем за нея!“ – И мигом се пренасям в славните години на македонското движение, и хем съм виртуален четник, хем се облизвам за този воеводски колбас. Срам и позор и за история, и за идеали.

Но млъкни, сърце! Радвай се, стомах!

Ами патриотично-политическите имена на кръчми и ресторанти? Някога – „Червено знаме“, „Партизанска среща“, „Кубански казаци“, сега – „Синият лъв“, „О, Шипка“, „При Любен Каравелов“...

Или гастронома „Пушкин“ – със салами, луканки и суджуци на витрината? Поетична работа, че и оттатък...

На мен най са ми любими трафопостовете и калканите с изрисувани трикольори и образи на войводи и възрожденци – от Филип Тотю през Левски, Ботев и Хаджи Димитър.

Ами баладата „Хаджи Димитър“, изписана на фасадата на един блок във Враца? Да четеш и да плачеш. Настане вечер, месец изгрее, а после – прани чаршафи.

Ами снимките на политици и ВИП образи с потури, калпаци, цървули и гайди, ами Пирин фолк за деца – все красоти патриотически...

Край нямат кичът, глупостта, алчността и престараването.

А патриотизмът в рекламата направо ме убива. Чудя се как не са се сетили да направят теракотени плочки с битката при Върбишкия проход, та да ходим по тях на воля в кухните си, докато си кълцаме домати за ледената ракия. После – наздраве, дружина, с ледената ракия.

Тази сутрин гледах една от най-често въртените напоследък реклами за кисело мляко „Активия“ – „Грѝжи се за теб отвътре“. Това се съобщава непрекъснато, като същевременно се показват голи женски пъпове и кореми. Намигването е към дамите.

Моля да ме извините, но си помислих, че и други същества, органи и уреди могат да правят същото, без да са кисело мляко. Така де – и ние, мъжете, можем да измисляме мръсни вицове, не само рекламаджиите на кисело мляко.

Важното е да има хапка българска гордост. И да свири духовата музика.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Няма по-голяма слава от тази да умреш в името на любовта.“

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, роден на 6 март преди 99 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.