НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ,"Фейсбук"

Патриотарството, парите и глупостта в рекламата и в живота са роднини. Кръвни роднини.

„Хапка българска гордост“ – Става дума за кисело мляко „Верея“ и човек вече е длъжен да люби, тачи и милее това чудо на българската млечна промишленост. Как се яде точно българската гордост, не е много ясно. На мен лично ми пресяда.

„Македонска наденица! Ке умрем за нея!“ – И мигом се пренасям в славните години на македонското движение, и хем съм виртуален четник, хем се облизвам за този воеводски колбас. Срам и позор и за история, и за идеали.

Но млъкни, сърце! Радвай се, стомах!

Ами патриотично-политическите имена на кръчми и ресторанти? Някога – „Червено знаме“, „Партизанска среща“, „Кубански казаци“, сега – „Синият лъв“, „О, Шипка“, „При Любен Каравелов“...

Или гастронома „Пушкин“ – със салами, луканки и суджуци на витрината? Поетична работа, че и оттатък...

На мен най са ми любими трафопостовете и калканите с изрисувани трикольори и образи на войводи и възрожденци – от Филип Тотю през Левски, Ботев и Хаджи Димитър.

Ами баладата „Хаджи Димитър“, изписана на фасадата на един блок във Враца? Да четеш и да плачеш. Настане вечер, месец изгрее, а после – прани чаршафи.

Ами снимките на политици и ВИП образи с потури, калпаци, цървули и гайди, ами Пирин фолк за деца – все красоти патриотически...

Край нямат кичът, глупостта, алчността и престараването.

А патриотизмът в рекламата направо ме убива. Чудя се как не са се сетили да направят теракотени плочки с битката при Върбишкия проход, та да ходим по тях на воля в кухните си, докато си кълцаме домати за ледената ракия. После – наздраве, дружина, с ледената ракия.

Тази сутрин гледах една от най-често въртените напоследък реклами за кисело мляко „Активия“ – „Грѝжи се за теб отвътре“. Това се съобщава непрекъснато, като същевременно се показват голи женски пъпове и кореми. Намигването е към дамите.

Моля да ме извините, но си помислих, че и други същества, органи и уреди могат да правят същото, без да са кисело мляко. Така де – и ние, мъжете, можем да измисляме мръсни вицове, не само рекламаджиите на кисело мляко.

Важното е да има хапка българска гордост. И да свири духовата музика.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...