НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ,"Фейсбук"

Патриотарството, парите и глупостта в рекламата и в живота са роднини. Кръвни роднини.

„Хапка българска гордост“ – Става дума за кисело мляко „Верея“ и човек вече е длъжен да люби, тачи и милее това чудо на българската млечна промишленост. Как се яде точно българската гордост, не е много ясно. На мен лично ми пресяда.

„Македонска наденица! Ке умрем за нея!“ – И мигом се пренасям в славните години на македонското движение, и хем съм виртуален четник, хем се облизвам за този воеводски колбас. Срам и позор и за история, и за идеали.

Но млъкни, сърце! Радвай се, стомах!

Ами патриотично-политическите имена на кръчми и ресторанти? Някога – „Червено знаме“, „Партизанска среща“, „Кубански казаци“, сега – „Синият лъв“, „О, Шипка“, „При Любен Каравелов“...

Или гастронома „Пушкин“ – със салами, луканки и суджуци на витрината? Поетична работа, че и оттатък...

На мен най са ми любими трафопостовете и калканите с изрисувани трикольори и образи на войводи и възрожденци – от Филип Тотю през Левски, Ботев и Хаджи Димитър.

Ами баладата „Хаджи Димитър“, изписана на фасадата на един блок във Враца? Да четеш и да плачеш. Настане вечер, месец изгрее, а после – прани чаршафи.

Ами снимките на политици и ВИП образи с потури, калпаци, цървули и гайди, ами Пирин фолк за деца – все красоти патриотически...

Край нямат кичът, глупостта, алчността и престараването.

А патриотизмът в рекламата направо ме убива. Чудя се как не са се сетили да направят теракотени плочки с битката при Върбишкия проход, та да ходим по тях на воля в кухните си, докато си кълцаме домати за ледената ракия. После – наздраве, дружина, с ледената ракия.

Тази сутрин гледах една от най-често въртените напоследък реклами за кисело мляко „Активия“ – „Грѝжи се за теб отвътре“. Това се съобщава непрекъснато, като същевременно се показват голи женски пъпове и кореми. Намигването е към дамите.

Моля да ме извините, но си помислих, че и други същества, органи и уреди могат да правят същото, без да са кисело мляко. Така де – и ние, мъжете, можем да измисляме мръсни вицове, не само рекламаджиите на кисело мляко.

Важното е да има хапка българска гордост. И да свири духовата музика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора