Статуята на Джордж Оруел, поръчана и платена от фонда на негово име, беше открита на площада на New Broadcasting House в Лондон, съобщи bbc.co.uk. Скулпторът е Мартин Дженингс.

"Не можеше да има по-подходящо време да се издигне статуя на Джордж Оруел в центъра на Лондон. Етичен и интелектуален герой, той анатомизира тоталитаризма и злоупотребата с езика за политически цели с несравнима точност. В собствените ни трескави времена той осветява пътя за тези, които търсят яснота, почтеност и честност в обществения дискурс", написа в блога на Би Би Си скулпторът.

Оруел е работил за обществената медия две години по време на Втората световна война, преди да подаде оставка.

По ирония на съдбата писателят не е обичал статуите.

"Това изглежда е правило в Лондон: когато за късмет имате приличен изглед, блокирайте го с най-грозната статуя, която можете да намерите", казвал той.

Статуята е поставена в "ъгъла на пушачите". Приживе Оруел е страстен пушач.

"Ако работеше днес в Би Би Си, той щеше да затвърди статута си на аутсайдер, каквито са пушещите хора днес, като виси при ветровития ъгъл на сградата", пише Дженингс. 

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата