Алжирецът Булем Сансал, известен в Западна Европа като критик на авторитаризма, награждаван с наградата за мир на германските книжари, разбуни духовете с книгата „2084: краят на света”. Това е втората литературна провокация на френскоезичен автор тази година след „Подчинение” на Мишел Уелбек, коментира faz.net. Романът излезе в тираж 150 хил. с марката на издателство „Галимар” и е претендент за Гонкур. 

В романа на Уелбек ислямът превзема Франция през 2022 г., когато президент става мюсюлманин, който налага на страната традиционните ислямски правила. Самсал си кореспондира с „1984” на Джордж Оруел и също създава антиутопия – през 2084 г. ислямът е завладял света, сегашният начин на живот свършва, календарите се изхвърлят, в Свещена война старият свят е победен - няма повече книги, музеи, храната и дрехите, мебелите и домашните вещи – всичко старо е отречено. 

През 2084 г. се ражда Аби, светът вече се казва Абистан, единственият език е абистански. Владетелят живее в 25 палата, поданиците му имат право само да се молят и да работят и живеят мизерно. Забранено им е да пътуват, освен на малък елит, който тъне в лукс. Няма джихад и атентати, всички критици на властта са се предали доброволно. 

Сансал, самият той мюсюлманин, критикува остро западния ислямизъм – във Франция, Великобритания, САЩ и Русия. Според него ислямският фундаментализъм разцъфтява там с подкрепата на правителствата. Такива обвинения отправят и други писатели мюсюлмани, те твърдят, че европейците поддържат добри отношения с най-ретроградните елементи на исляма, които подтискат и държат в подчинение, като не позволяват образование и модерен живот на етноса си. 

 

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата