Алжирецът Булем Сансал, известен в Западна Европа като критик на авторитаризма, награждаван с наградата за мир на германските книжари, разбуни духовете с книгата „2084: краят на света”. Това е втората литературна провокация на френскоезичен автор тази година след „Подчинение” на Мишел Уелбек, коментира faz.net. Романът излезе в тираж 150 хил. с марката на издателство „Галимар” и е претендент за Гонкур. 

В романа на Уелбек ислямът превзема Франция през 2022 г., когато президент става мюсюлманин, който налага на страната традиционните ислямски правила. Самсал си кореспондира с „1984” на Джордж Оруел и също създава антиутопия – през 2084 г. ислямът е завладял света, сегашният начин на живот свършва, календарите се изхвърлят, в Свещена война старият свят е победен - няма повече книги, музеи, храната и дрехите, мебелите и домашните вещи – всичко старо е отречено. 

През 2084 г. се ражда Аби, светът вече се казва Абистан, единственият език е абистански. Владетелят живее в 25 палата, поданиците му имат право само да се молят и да работят и живеят мизерно. Забранено им е да пътуват, освен на малък елит, който тъне в лукс. Няма джихад и атентати, всички критици на властта са се предали доброволно. 

Сансал, самият той мюсюлманин, критикува остро западния ислямизъм – във Франция, Великобритания, САЩ и Русия. Според него ислямският фундаментализъм разцъфтява там с подкрепата на правителствата. Такива обвинения отправят и други писатели мюсюлмани, те твърдят, че европейците поддържат добри отношения с най-ретроградните елементи на исляма, които подтискат и държат в подчинение, като не позволяват образование и модерен живот на етноса си. 

 

Коментари  

0 #1 бачо киро 28-02-2017 09:14
отново пример за “ алтернативни факти“ - наричани другояче в нлп - “изкривяване на времето“, защото това вече се е случило поне на две места: опозицията на един азиатски диктатор изчезна напълно - страната се казва засега “РФ“; в сърцето на френската столица, както и на много други места, от години съществуват ислямски зони, наричани "no-go", където френската конституция всични френски закони не важат, и където френски полицай не смее да стъпи - оттам и името на английски език - но го. това го има и у нас - на входно-изнодната зона на монополния петролен търговец - пристанището на лукойл - не смее митничар или полицай да припари, превръщайки тази привидно българска територия в небългарски анклав и пробив по общата европейска граница, както и в достатучна причина единственият претролен търговец у нас да не плаща данъци - както са правили ал капоне и мултигруп преди тях.
Цитиране
  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Любовта е опит да проникнеш в друго същество, но той е успешен само, ако предаването е взаимно.”

Октавио Пас, мексикански поет и писател, роден на 31 март преди 109 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията