„Да се съди за повишаването на културата по снижената неграмотност е остаряла наивност. Определено минимумът училищни знания не гарантира наличност на култура.“

„Дори посредствените художници доставят радост на бъдещите поколения, докато посредствените поети – потъват в забвение.“

„Навярно е много любопитно да си представим кривата на ускорение, с която в цял свят изчезна от речта думата „напредък“. 

„От време на време на тази земя трябва да се случат неща, които да преминат всякакви граници.“

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

„Всяка нова опасност носи със себе си нова форма на суеверие.“

„Всяко време оставя след себе си повече следи от своето страдание, отколкото от своето щастие. Бедствията – от тях се твори историята.“

„Умирането на хумора – именно това ни убива.“

„Чудото се осъзнава като такова само когато се случва пред очите ни.“

„Животът като прекрасен придворен спектакъл е пъстър, фалшив, крещящ.“

„Всекидневието неизменно предоставя безконечна шир на пламенни страсти и детско въображение.“

„Щастлив е онзи, който не се жени, защото лошата жена ще развали целия му живот. В щастието, като и в нещастието, се крие опасност.“

„Духовната любов с лекота приключва с гола плътска любов.“

„Смъртта е краят на красотата на всички.“ 

„Играта е по-стара от културата.“

„Играта е преди всичко едно свободно действие. Играта по нареждане не е игра.“ 

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

ЙОХАН ХЬОЙЗИНХА – холандски филолог, културолог и историк, роден на 7 декември 1872 г. Става известен с книгата си „Залезът на средновековието“ от 1919 г. В нея той акцентира особено върху културните елементи и настроения, като реално оспорва стандартната интерпретация на тази епоха. Славата му по-нататък следва от развиваната културологична теза за ролята на игрите в цивилизацията. Идеята, която той разработва през 30-те години на ХХ в., един неособено „игрив“ период от европейската история, бива представена в пълен вид през 1938 г. в книгата световноизвестна като „Хомо Луденс“ (Играещият човек). През 1972 г. при 100-годишнината от неговото раждане Лайденският университет учредява изнасянето на "Хьойзинхова лекция", което е било поверявано на видни личности като Ноъм Чомски, Робърт Дарнтън, Карлос Фуентес и др.

Умира на 1 февруари 1945 г.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 106 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.