„Може така да изглежда отстрани, но нямах такива намерения.” Така отговори писателят Георги Мишев на въпрос дали мемоарите му “Мир на страха ни” са разчистване на сметки. Писателят, който преди дни получи наградата „Йордан Йовков”, даде интервю за „24 часа”.
„Писах за неща видени, преживени и надживени донякъде. Съжалявам, че някои от персонажите са още между нас и може да им стане криво, но това е правото на мемоариста. За отминалите “отвъд” - това са субективните ми усещания за техните дела или творчество, ако някой е на друго мнение, свободен е да го изрази. На много места цитирам публикувани факти, известни на предните поколения. Например редовете на Георги Караславов за родната му майка - изключително скверни слова на син за жената, която го е родила. Обществото трябва да ги знае, такова напомняне е здравословно, не мислите ли?”, казва писателят.
В мемоарите си той разказва за натиска на комунистическата партия в писателските среди, за войнстващото бездарие и за преследването на свободомислещите интелектуалци. Мишев не спестява имена, нито позорни постъпки на съвременниците си, вади наяве връзкарството и графоманията в издателствата и редакциите. Специална глава е отредена на фалшификатите от т.нар. партизанска литература, създала измислено алиби на криминалните престъпници, избили без присъда хиляди хора „в името на партията” след 9 септември 1944 г.
