SKIF

25 години чакахме някой да обърне с хастара навън онези 45 години от 1944 до 1989, които съсипаха икономиката, нацията и държавата ни. Безумният социалистически период на репресии, икономически и политически безумства и престъпления, които увредиха фатално ДНК-то на българския народ. Днес метастазите на този период са навсякъде в живота ни. 

Не историк, а брилянтен писател описа тези събития, като ги пречупи откровено и смело през личния си живот. Естествено, Георги Мишев – кой друг ще тръгне да рине авгиевите обори на тоталитаризма. 

Мемоарите на писателя и киносценарист (издадени от „Хермес”) са толкова богати на детайли, оценки, спомени и личности, че не ти се иска да свършват. В тях се ниже сюжет след сюжет – игриво, насмешливо, със самоирония и в същото време с дълбока мъка. Ако има една дума, с която да се опише реалсоциализмът, може би тя е съсипия. Мишев разказва за оня до болка познат път, по който селото беше унищожено, селското стопанство умря, хората се напъхаха  в панелки в градовете, културата беше заменена от класово-партийна пропаганда, а партийната върхушка обра каймака на работещата на вересия планова икономика. Изтърбушването на държавата и промиването на мозъци прозира от всеки ред от мемоарите на писателя. За каквото и да разказва, той описва именно това. Сюжетите от чудесните филми по негови сценарии този път са разказани документално с главен герой собственият му аз. 

Мемоарите за Георги Мишев са безценни заради спомените му за българските писатели и кинаджии. Особено ценни са страниците за ненадминатия по финес белетрист Константин Константинов – име, което за жалост не говори нищо на съвременниците ни, за Атанас Далчев и още плеяда смачкани от комунистическата власт имена. Мишев не спестява нищо на голяма част от писателския съюз – особено на ръководството му, довело до тотален крах българската литература, пълзейки пред партията и оглавяващите я бездарници. Потресаващи са страниците за комформизма на автори, които и днес минават едва ли не за светци като Радичков, Хайтов, Вежинов, Димитър Димов…

Мишев не жали нито себе си, нито другите. Откровеността му сигурно е засегнала десетки негови съвременници, но литературната история се нуждае от истината. 

Авторът не спира разказа си само върху тоталитаризма. Посткомунизмът е част от мемоарите му – с разочарованието му като депутат от Великото народно събрание, с невъзможния български преход, с нечестната приватизация, със смъртта на доброто българско кино. 

„Опитвам се да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал…”, пише Георги Мишев. Разглобява ги и проумява закономерността. Сега се търсят 1000 читатели, които да съпреживеят. 

 

Коментари  

+2 #1 петя александрова 20-12-2015 13:39
Книгата на годината е това за мен!
Цитиране

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора