ДАРИНА МАРИНОВА, БНР

Признат майстор в изграждането на българските типажи и характери и верен наблюдател на родните конфликти, писателят и сценарист Георги Мишев споделя своите вълнения в "Артефир"  на БНР. Сред 30 заглавия, на които е автор, като че ли "Мир на страха ни" кореспондира с днешното време.

Имаме ли вече нови страхове?

"Мир на страха ни" беше за друго време и се отнасяше и за друг страх. За опасността над нашата свобода, за това, което преживяхме през времето на диктатурата, това, което ни отне несвободата. Това време, слава Богу, сега го няма. Други са страховете. Сега е световен страх – за здравето и живота ни. Този есенциален страх, да го наречем, който трябва да го изтърпим в друг режим най-вече с разум, ако искаме щетите да бъдат най-ограничени."

Други ли са българските герои от "Вилна зона", промениха ли се, накъде отиват характерите и обществото през лакмуса на пандемията?

"Думата общество е силна за нашите територии. Ние сме доста разпилени, доста неорганизирани, доста далеч от понятието за общество. Не съм във възторг от много прояви на нашите съвременници. Липса на дисциплина, липса на сериозно отношение към проблем като карантината." 

Чувството за безсмъртност и безнаказаност у нас е вирус, познат далеч преди Covid-19.

"Разбира се, много такива вируси претърпяхме и преживяхме през годините. Имаме срещу някои и имунитет. Човечеството е преминало през безброй вълни от такива опасности, премеждия. И макар да знам, че оптимистът е зле информиран песимист, ще проявя оптимизъм и ще кажа, че още 10 000 години очакват човечеството и занапред! И това го доказва една научна констатация, че само 12-13% от човешкия мозък е разработен. Останалите проценти са за човечеството нататък да се развива. Тази пандемия не бива да ни отчайва и да мислим, че идва краят на света."

Кои са нещата, без които наистина не можем?

"Аз се надявам, че все пак това принудително оставане вкъщи ще има и допълнителен ефект – поне някой да посегне да почете книга, да има време за размисъл и да се появи необходимостта от култура в нашето държание, да се усети известна цивилизованост. Голяма част от бедите, които ни сполетяват, са резултат от нашата некултурност към много неща. И това го показват много слоеве, голяма неграмотност – не знаят да четат, нямат необходимост от книга и от разширяване на личния хоризонт. Тези неща са предмет на размисъл точно в такива домошарски моменти, когато можем да останем със себе си и със собствената си душа. Навремето Сократ е казал "Познай себе си". От там да вадим ценностите в живота."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот