"Мир на кумирите ни" е своеобразно продължение на откровените спомени ("Мир на страха ни" 2015) на Георги Мишев. Книгата ще бъде на книжния пазар от 12 май. 

Георги Мишев е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч (1953), а след това журналистика в Софийския университет (1958). Автор е на книги и сценарии за филми, сред които "Матриархат", "Селянинът с колелото", "Вилна зона", "Преброяване на дивите зайци", "Момчето си отива", тв сериала "Дунав мост" и др. 

-------

Защо беше важно за вас да напишете продължение на „Мир на страха ни“?

- В „Мир на страха ни“ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на миналия век досега. Но исках да се спра на някои конкретни моменти, чувствах, че е необходимо по-подробно вглеждане в детайлите, и така се стигна до „Мир на кумирите ни“. В първата книга не бях засегнал възродителния процес например. В това своеобразно продължение успях да го направя. Писах и за Прехода. Разбира се, обемът на книгата не позволява да се простирам прекалено много, затова някои етапи от близкото ни минало са само щрихирани, но беше важно да ги включа в общата конструкция.

„Мир на страха ни“ и „Мир на кумирите ни“ следват нетипична структура, която ги различава от други мемоарни книги. Как се спряхте на този подход на писане?

- Докато пишех, търсех баланс между някаква времева последователност, на база на която да конструирам текста, и любопитно съдържание за читателя. Но и двете книги са по-скоро сборници със спомени, а спомените често се появяват без определена последователност. Така че „Мир на страха ни“ и „Мир на кумирите ни“ нямат сюжетна конструкция, защото и човешкият живот не протича в един сюжет... Всъщност всички ние сме сбор от много сюжети.

Новата ви книга съвсем скоро ще бъде в ръцете на читателите. Как се чувствате от това?

- Нека първо да я видим... (Смее се.) и да чуем какви ще са отзивите, но като всеки автор се надявам да има интерес към нея.

А какво да очакват читателите от „Мир на кумирите ни“?

- Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-добро. Аз съм на 85 години, видял съм много от изминалия век и го разказвам в книгата си. Хората, които проявяват интерес към близкото минало и искат да видят едно тълкувание на това минало, със сигурност ще намерят нещо за себе си в „Мир на кумирите ни“.

 

Интервюто е предоставено от издателство "Хермес"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си