„Алчността за власт, пари и слава погуби правителствата ни през целия XX век, без изключения може да се каже. Съжалявам, но това не трябва да го крием, а да го разискваме, докато настъпи проясняване в мозъците ни. Мозъците, които раждат чудовищата на нашия бит и душевност.“

„Трябва да сме наясно, че обществото ни е заразено от нравствен синдром, от дефицит на морал, обхванал няколко генерации, и всичките ни несполуки са последица от това. Истинската заплаха за националната ни сигурност не е в дневния ред на едноименния съвет при президента.“

„Никога не е имало такъв пустинен литературен климат като сегашния.“

„Обществото ни доби странен жълт цвят, той тръгна от уж периферните жълти вестници, нахлу в литературата, превзе екраните. Ние всъщност гледаме непрекъснато един безкраен жълт сериал от едни и същи муцуни, смеем се на едни и същи тъпи и пошли шегички, на другия ден ги четем в уж меродавната преса... които вечерта пък се коментират наново по екраните...“ 

„Никой още не се е заел да направи списък на бездарните книги...“

„При нашия малък литературен пазар писателската професия е осъдена на изчезване, ако не се поддържа от държавата под някакви форми, както правят северните страни например.“

„На чиновника му е все едно дали детето му ще чете Ян Бибиян или Хари Потър - за Елин Пелин никой няма да му даде 10 процента комисиона в долари или евро, но за ръкоделието на английска графоманка ще получи.“

„Отдавна ми е писнало от дисбаланса в нашия литературен и киноклимат; от появяването на мафиозни образования, монополизъм и лансиране на бездария - генни обременености от старото време.“

„Не сме четяща нация. Книгата за нас не е необходимост, не е търсен продукт.“

„Журналистиката отговаря на въпросите какво, къде, кога, а изкуството – на въпроса защо. В моя живот винаги ме е интересувало това защо. Търся причините, корените на нещата."

„Изобличителните и талантливи репортажи на Георги Марков и до днес си остават почти неизвестни, некоментирани, съзнателно замитани под мокетите на писателския съюз.”

„Моят проблем винаги е бил под каква форма да поднеса истината. Някой ще каже, тук има хитруване, така е. Как да изхитруваш, че да си в гръб на лъжата. Иначе всичко губи смисъл. Разпиляваш се с дребни завоевания и печалби, което и теб те прави дребен.”

„ Прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията... Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме.”

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

„В някогашните филми имаше неповторима атмосфера, герои, събития... Имаше ЖИВОТ, който не може да бъде сбъркан с нещо друго, на другия край на планетата. Днешните филми са направени напълно по чужди калъпи. И най-важното – не говорят нищо на българския зрител, защото са някакви заемки и клишета, които вече са ни познати и омръзнали.”

„Изчезна сериозната критика, никой не отсява плявата от зърното. Никой не казва, че тази книга заслужава да бъде прочетена или не. Този автор да продължава или не. Не става въпрос за някаква цензура, а за естествените процеси на отпадане на некачественото. Няма авторитети. След Тончо Жечев изчезнаха критиците. Останаха рецензенти, и то на приятелска база. Няма литературен климат.”

ГЕОРГИ МИШЕВ е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч (1953), а след това журналистика в Софийския университет (1958). Автор на книги и сценарии за филми, сред които "Матриархат", "Селянинът с колелото", "Вилна зона", "Преброяване на дивите зайци", "Момчето си отива", тв сериала "Дунав мост" и др.