ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

Преди известно време, в  съботното утринно предаване на Нова телевизия гостува депутатът и бивш културен министър Вежди Рашидов. Той в последно време обикаля повечето телевизии като някаква поп или филмова звезда и говори поучително и мъдро не само за културата, но по всички наболели теми за обществото ни: за градивната роля на ГЕРБ, за мъдрия ни премиер, за демокрацията, свободата на печата и словото,  като накрая се спира накратко на театрите и оркестрите.

 Да, на театрите и  на оркестрите и нека да си спомним, че преди време, в качеството си на министър, представете си, той каза, че били „ като киста в тялото на данъкоплатците!”.  И, без излишна скромност, започва да се хвали какви велики чудеса направил за нашата култура като министър, за чудото „Българския Лувър”, за градивните реформи, за уникалните делегирани бюджети, които между другото доведоха до творческа, кадрова, морална и финансова криза повече от институтите. 

Да, няма съмнение, че Вежди Рашидов ще остане в историята. Жалко, че директорът на Парижкия Лувър му върна неговите шедьоври, които изпрати без да му бъдат поискани, та Лувърът се лиши от тях...Сега се разбра, че е направил втори подобен гаф – с изложбата на българските икони, които по негова вина щяха да бъда изложени в ислямската залата на Лувъра. Преди това изнуди държавата да му заплати наема, за личната му изложба в скъпа лондонска галерия. И това беше скандал.  Но, разбира се, съвсем не го  притесни и той продължи да шества из медиите. 

В същия „стил” е и дейността на неговия наследник Боил Банов, прочул се с аферата „Ало- Банов!”. И той продължи тази „градивна дейност” на предшественика си. Да ръководи некомпетентно, да не се отчита, да не степенува нещата по важност, да води лоша кадрова политика, да продължава порочната практика с нагласените конкурси за ръководители на културните институти. Всъщност, тя води началото си отдавна, още от времето на Ламбо Данаилов и неговия заместник Иван Токаджиев. На последния, както и на Рашидов и Банов трябва да благодарим за това, че начело на националната ни филхармония, създадена от великия Саша Попов и водена от знаменити майстори на палката като Добрин Петков, Константин Илиев, Димитър Манолов и Емил Табаков, сега е един музикант със скромни възможности, при това с две съмнителни дипломи от частния НБУ, но достатъчно находчив, за да гради кариерата си върху имената на прочути чужди гост- музиканти.  Така бяха проведени през последните години повечето от конкурсите за директори на опери, театри, оркестри (доколкото останаха след разрушителната „реформа” на ГЕРБ!),  както и на музеи, галерии, български институти зад граница...Почти всички бяха манипулирани от министрите, техните заместници и директорите на съответните дирекции в МК. И затова се писа и говори доста, но...глас в пустиня! Напоследък скандалите у нас текат като река, един след друг, та човек едва смогва да ги разбере и преосмисли...

Подобен скандал предизвика наскоро и изкуствоведката Яра Бубнова, протеже на министър Банов, назначена след подобен манипулиран конкурс за  директор на Националната галерия. Тя беше куратор (ръководител и селекционер) на българското участие в последното Венецианско биенале на изкуствата. За целта бяха похарчи половин милион лева от мизерния бюджет на българската култура (най- жалкият в ЕС – 0,5 %, докато преди 1989 г. беше осем пъти по- голям, колкото е в редица страни на Европа сега). И какво беше това представяне?

Можете да го видите от снимките на италианския журналист Паоло Коделупи. Коментарът е излишен. 

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.