SKIF

Министърът на културата Боил Банов се обиди и се фръцна – нямало повече да изпраща поздравления на хората от културната сфера. Причината – написал поздравителен адрес на рапъра Криско и станал за смях. 

Музиканти, композитори, диригенти, писатели, художници, актьори, режисьори, библиотекари и др. има за чакат признание от новия шеф на културата. Няма да дочакат.

Банов, който се мисли за успял театрал, очевидно разбира само от фарс. Желанието му да се „разкрепости“, по собствените му думи, е наистина жалко. Как пък първият сигнал, който даде като министър, се оказа преклонение пред чалгата? Нямаше ли една личност поне от културния елит, която да привлече вниманието му с нещо – рожден ден, премиера, отличие – та именно Криско се оказа магнитът за чалга министерството ни? 

Банов се опитва да клинчи, че искал да поздрави изпълнителя на просташки песни, за да покаже уважение към рап музиката. Ами да беше поздравил някой от класа - да му кажем право. Българският рап обаче има толкова общо с професионалния рап, колкото Криско с Еминем. Общото са само цинизмите. За разлика от силния социален елемент на американския рап, нашият е с вечна тема „яката дупара“ (по хита на друга видна културтрегерка). 

Сигналът към културните хора в страната е пределно ясен – чакайте чалга и нищо друго. Театралното минало на министъра ни най-малко не работи в негова полза в случая – то и театърът отдавна е завладян от халтурата и некадърието, с някои редки изключения. 

Трагичното е, че културата ще продължи да бъде изоставена от държавата, каквато е съдбата и през последните няколко нискочели управления. Банов потвърждава това с вечното оправдание, че нямало пари. Пари има, проблемът е, че след като ги разпределят на близките до властта, за хората, които творят стойностно, остават трохите, и то в най-добрия случай.

„Странно е, но съм по-добър в театъра. Чувствам сякаш разцъфвам пред публиката.“

Хю Грант, британски актьор, роден на 9 септември преди 64 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.