АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Чудо голямо.

Хорото било израз на българската идентичност, на чувството за общност между селяните християни по времето на Османската империя, твърдят етнографите. И още: то не е единствено български танц – има го в Гърция (и думата е гръцка), има го в Сърбия, Хърватия и Македония, има го дори в Турция.

Чрез своя танцов акт участниците в хорото значи се идентифицират като българи, като селяни и християни. Първите две изглеждат очевидни, третото – никой не знае. Още повече, че хорото със сигурност има далеч по-древен, предхристиянски произход, като някакъв магически ритуал, сключващ кръг около жертвено животно.Танцьорите в Рила са излезли на въздух, направили са малко фитнес и са си попели. Всичко е прекрасно, ако не броим безразборно паркираните им автомобили сред природата и екзотичното облекло. Но всъщност – нека си носят калпаците, потурите, беневреците и цървулите – не е страшно.

Страшното е друго. Докато румънците протестират в подкрепа на правовата държава, българите друсват хорце. В подкрепа на своята идентичност.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...