Силвия Чолева, "Фейсбук"

След няколко покани преди три години се съгласих да стана редактор на „Литературен вестник“, защото за мен той беше символ на свободния дух в културата. След скандал, предизвикан от изказването ми на Кръглата маса по повод 25-годишнината на вестника (дешифровка може да се прочете на страниците му), бях подложена на „другарски съд“ от другите, т.нар. действащи редактори – Амелия Личева, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов. Бях обвинявана след това в какво ли не. Не можех да повярвам, че довчерашните ми уж съмишленици се изправят като един срещу мен, защото съм казала какво мисля. И замълчах. После обидите продължиха след като публикувах отговора на Ани Илков на пасквила на Й. Ефт., после вестникът се извини за моите действия, после в кореспонденция по имейл между редакторите директно казаха, че трябва да си тръгна, а в личен имейл до всички Георги Господинов обявяваше, че не съм „уволнена“ (да де, не са ме назначавали), после във вестника излезе обидно предположение на Бойко Пенчев (недействащ редактор), последвало Отвореното писмо на т.нар. „стари“ редактори, после отвращението не можеше да бъде преглътнато, а то стигна извънредни размери след перфидното изгонване на финала на Едвин Сугарев чрез адвокат (впрочем и той писател – Васил Георгиев).

Защо е това изброяване на далеч не всички срамни подробности? Последна дойдох във вестника, първа ще си тръгна, казвах, но бързите приватизатори ме изпревариха с отстраняването на Едвин. (Благодаря му за защитата, благодаря на Ани Илков, Владо Левчев, Владо Сабоурин, Ирма Димитрова и Румен Леонидов, че застанаха зад мен, въпреки анонимните писма-заплахи до двама от тях.) Е, тръгвам си и аз. Не „без жал“, Й. Ефт., не. И не уволнена, Георги, не.

Нека е ясно: съжалявам за всеки миг от живота си, в който съм общувала служебно или частно с тези хора. Съжалявам, че някои от тях ми бяха (поне аз ги считах за такива) приятели. Съжалявам за наивността си. Съжалявам, че вестникът, в който Малина Томова си вгради живота, падна до вътрешноведомствен стенвестник, обслужващ академични кариери. Съжалявам за безскрупулната му „приватизация“. Съжалявам за Лора, Вержи и Гергана – друг вид хора, с които няма да правим заедно вестника вече. Съжалявам, че вестникът загуби по такъв аморален начин ценен човек като Едвин Сугарев. Съжалявам за авторите, които трудно вече ще намерят чиста трибуна за публикации. Не съжалявам, че работих в „Литературен вестник“. Отивам си след изгонване. Отивам си с тъга и омерзение. Кризата пречиства. Ще ми се да ви напсувам. Правя го.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

"В любовта не са необходими книги. На книгите им трябва любовна интрига"

 

Мая Плисецкая, руска балерина, родена на 20 ноември преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.