На фона на пълното мълчание на българските писатели и липсата на какъвто и да е социален живот в техните съюзи, клубове и редакции, тези дни лъснаха „подводни” скандали. 

Владимир Сабоурин оповести във „Фейсбук” новината, че Силвия Чолева ще бъде изключена от редакторския екип на „Литературен вестник” на 13 юни, понеделник. Той нарече случващото се „Хроника на една предизвестена смърт”. 

Кин Стоянов, също в социалната мрежа, призова СБЖ и екипа на "Маргиналия" да се застъпят за Силвия Чолева така както през изтеклата седмица се застъпиха за Лили Маринкова. „Ако ми възразят, че културната журналистика не била така важна, както политическата, значи наистина сме в състояние на дълбока маргиналност”, предупреди Стоянов. 

Самата Чолева запази мълчание, но написа: „Има хора, които са толкова гъвкави, така умело се пригаждат, така пасват, че се чудиш хора ли са?”

За бушуващите в „Литературен вестник” бури под привидно спокойната повърхност се разбра в петък от писмото на Яна Букова „Сбогом, ЛВ”. Ето какво гласи то:

“Напускам Ви като Ваш дългогодишен сътрудник и читател, след като се опитах да Ви убедя, че трябва да направите промени в редакционната колегия, които да неутрализират изражданията на академичната ендогамия, която практикувате в момента.

Вие предпочетохте да останете насаме със себе си. Оттук насетне „Литературен вестник” окончателно се превръща в университетски стенвестник, а редакционната му колегия в Катедра, съставена от професори, доценти, главни асистенти, старши асистенти и асистенти, намиращи се един спрямо друг в йерархични отношения на подчинение и зависимости. А читателите са студенти, на които предстои да положат изпит пред Вас, академичната власт, разбираща от литература повече от тях. И поради това трябва да Ви харесват, както като преподаватели, така и като поети.

Това са думи, под които бих могла изцяло да се подпиша. Сблъсъкът е принципен, колкото и да има опити да бъде представен като личен. И именно принципната си (и не лична) позиция бих искала да прибавя в подкрепа на твоята.

Смятам – от години мисля така -, че срастването на Академия и литература е едно от най-опасните неща, случващи се литературата в световен план. Академията произвежда теория, илюстративно спрямо нея произвежда (често от същите хора) литературен текст, който на свой ред бива тълкуван, ситуиран и канонизиран въз основа на тази теория (често от същите хора), така че да я обогатява с нови литературни примери. Това е кръгов, абсурден и самодостатъчен процес, способен да продължава до безкрай, без да излиза от своята кръговост. Създава движение също толкова, колкото хамстерът, тичащ километри вътре в колелото си. Когато една система се самозадоволява, рано или късно (обикновено рано) започна да се самозадоволява и в онзи първоасоциативен (обсценното май е неизбежно, а?) смисъл на думата. Т.е. остава ялова.

Това не е само български проблем и не само проблем на ЛВ. Но в едно толкова тясно пространство като българската литература и без алтернативна трибуна е особено ясно поставен и болезнен.

Обичам да казвам (тъкмо днес е особено актуално:), че не може някой да свири дузпа и едно временно с това да рита топката. Няма такава игра! Това е морално вредно, а оттам автоматично и литературно вредно. Първото неизбежно води до второто с математическата точност, позната ни от тоталитаризма.

Добре е да говорим, дори и, ако се налага, само помежду си. По-смислено е от мълчание.”

 „Литературен вестник” навърши 25 години на 10 април. Негова главен редактор сега е Амелия Личева. В екипа му са: Едвин Сугарев, Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова и Силвия Чолева. Според Сабоурин Чолева ще бъде отстранена от Личева, Дойнов, Ефтимов, Бурова, Спасова и Калинова.

От съобщение на Сабоурин във "Фейсбук" се разбра, че Чолева все пак остава в екипа на "Литературен вестник". "ще мълча още малко. малко" написа Чолева. Скандалът все така тъне в неясноти.

 

БУМЕРАНГ

„Кърваво писмо” написа и писателката Милена Фучеджиева. В публикация в „Площад Славейков” тя обяви, че е напуснала Клуба на писателките след злополучната си визита с колежките Леа Коен и Амелия Личева в Париж миналата година на разноски на Министерството на културата . Тогава върху нея се стоварили грозни упреци, че се продала за 35 евро командировъчни, а клубът се оказал с цел личен пиар. Фучеджиева разказа как се опитала да убеди писателките да съберат благотворително пари за пострадалите от наводнението в Мизия, но Миглена Николчина и Кристин Димитрова я полели със студен душ. 

 

Коментари  

0 #1 Кристин Димитрова 13-01-2017 09:59
Случайно открих бележката в "Бумеранг" и малко се изненадах. Написаното за Миглена Николчина и мен е далеч от истината. Никога не сме отказвали да изпратим пари за наводнението в Мизия - нещо повече, и двете поотделно сме пращали. Идеята на Милена Фучеджиева беше да съберем "известните хора" сред своите приятели, да произведем някакво медийно събитие и така да съберем пари. Аз й отговорих, че точно такива медийни приятели нямам. Съжалявам, ако от това не става велика клюка.
Цитиране

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 73 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.