SKIF

Социалните мрежи прегряха от мнения, че не се разбира за какво беше скандалът между бившите и сегашните редактори на "Литературен вестник". Решихме да отделим ясното от неясното, като се опираме на фактите.

Какво е ясно:

1. Напрежението в редакцията тлее от години. Конкретният скандал има предистория и тя е, че на честването на 25-годишнината на вестника тази пролет, на което основателите са поканени, редакторът Силвия Чолева предава призива на Ани Илков: "Вестникът да бъде предаден на младите след нас". 

2. Румен Леонидов, който поне от 25 години не е във вестника, дразни екипа на "ЛВ" в априлско предаване на "Съботаж", а Йордан Ефтимов му отговаря иронично в следващия брой, като се заяжда с Илков, че е 60-годишен и вече не пише.

3. Чолева публикува циничен отговор на Илков - "Към защитниците на крепостта", в което предупреждава, че "обратното броене за вашата „небивала земя“, фантасмагорично надстроена над остатъците от „Литературен вестник“, започва точно днес". 

4. В следващия брой редакцията на вестника се извинява, че е допуснато публикуването на текста на Ани Илков, а Чолева е упрекната от колегите си и част от тях настояват да си тръгне от редакцията. Следват истерични новини, че Чолева я изключват от вестника - новината се разпространява от Владимир Сабоурин. Чолева всъщност не е изключена, а си тръгва сама доста по-късно.

5. Скандалът назрява. "Старите"- Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Румен Леонидов, Ани Илков, Ирма Димитрова, публикуват писмото "Похитеният "Литературен вестник" - или за наглостта", в което заявяват, че ги "боли заради нравствената мизерия, в която е изпаднал вестникът, който някога създадохме". От тях във вестника е останал само Едвин Сугарев, който от миналата есен е консул в Ниш и не прави броеве. Сугарев обаче е убеден от някогашните си съредактори, че Чолева пада жертва на "младите" и че трябва да си отвоюват "крепостта". "Това, което правите в момента, е преточване на неговия престиж и история във ваша частна полза, подмяна на неговите ценности с някакво семинароподобно битие. Унищожавате неговата свобода, за да наложите сътворените от самите вас йерархии – които важат единствено в един измислен, псевдистки свят, крепящ се на взаимни възхвали и апокрифна търговия с позиции и влияния", възмущават се учредителите.

6. Бойко Пенчев им отговаря в следващ брой с бележка: 

"През годините редактори на „Литературен вестник“ доброволно са го напускали поради следните причини:

1. Мързел

2. Умора

3. Захващане с други занимания, осмислящи живота и осигуряващи прехрана.

4. По малко от всичко изброено.

Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор и като такъв не може да бъде основание за упражняването на морален терор върху ненапусналите".

7. Сугарев се свързва с главния редактор Амелия Личева и заявява, че влиза в ролята си на управител на фондация "Литературен вестник", ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях. Личева пък праща покана за свикване на Управителния съвет на фондацията, както казва тя, "за да бъде сменен най-после управителят, чийто мандат между другото изтича, и да изберем действащите редактори за нови членове". 

8. В отговор Едвин свиква изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред е заложено разширяването на състава на УС, вкарване на нови членове и обсъждане на редакционната политика. Присъства и проф. Ивайло Знеполски, който обаче не заема страната на основателите на вестника. Сугарев е викнал Леонидов, Илков, Димитрова, Левчев.

Личева си води адвокат - писателят Васил Георгиев, който обяснява юридическите слабости на свиканото събрание, а мнозинството гласува, че то е нелегитимно. Така Сугарев не успява да върне Илков, Леонидов, Левчев, Димитрова в играта, а те да вкарат нови редактори и. От изтеклата стенограма се разбира как учредителите буйстват, крещят, обиждат, Илков дори се изплюва, преди да напуснат възмутени. 

9. Следват неясни патетични писма, пълни с обиди (Сугарев, Леонидов), които оставят впечатление у широката публика, че едва ли не Сугарев е изгонен от вестника, което не е вярно. Двамата учредители твърдят как днешните редактори направили кариери, като използвали вестника. Нападките на Сугарев и Леонидов към Георги Господинов минават границите на добрия тон. Стига се до просташки изпълнения, каквито рядко през годините са стигали до широката публика. 

 

Какво остана неясно:

1. Защо Ани Илков и останалите учредители тръгнаха да се месят в политиката на вестника точно тази година? Какво им даде повод и на какво основание го правят?

2. Кои са редакторите, които са се надявали да внедрят във вестника?

3. Защо целият негативизъм (меко казано) се изля върху Георги Господинов, който от три години не е действащ редактор във вестника, не прави броеве, подал си е оставката от редколегията и от септември ще бъде заличен? 

4. На какво се дължи истеричната криза на "старите" редактори - на отчаяние от действителността или става дума просто за завист?

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…