"В любовта не са необходими книги. На книгите им трябва любовна интрига."

"Времето слага всичко по местата му. Само трябва да се чака по-дълго."

"Външният вид създава образа. По него ние си създаваме представа за личността."

"Дрехите диктуват поведението."

"Искам да танцувам до сто години. Но ако не мързелуваш, повече от 40 няма да изкараш."

"Лебедът, това е могъща, гневна, недостъпна птица, аз танцувам не врабче, не гълъбче, а кралица на царствените лебеди. "— за ролята й на Одета-Одилия в балета "Лебедово езеро"

"Поклоните са съставна част от спектакъла. От кометата поне опашката трябва да остане в ръцете на зрителя."

"През годините на моя сценичен живот наговориха какви ли не небивалици за мен. Започваха от някакъв действителен факт, преминаваха в полуистина и завършваха с невъобразими глупости, с лъжа. Пак добре, когато не беше злонамерена…" — из книгата й "Аз, Мая Плисецкая"

"Характерът – това е съдбата."

"Ходя на тънки токчета и не крия бръчките си."

"Японската кухня – ето това е идеалната храна за една балерина."

МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ е родена в Москва на 20 ноември 1925 г. в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща й Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а после е генерален консул на СССР. През 1938 г. той е екзекутиран по време на сталинските чистки (реабилитиран при Хрушчов). Майка й Ракел Месерер-Плисецкая (известна още като Ра Месерер), актриса в нямото кино, е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан, заедно с нейното 7-месечно братче. Тогава Мая е осиновена от леля ѝ (сестра на майка ѝ) балерината Суламиф Месерер, до освобождаването на майка ѝ през 1941 г.

През Втората световна война е евакуирана заедно със семейството в Свердловск . В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото й публично изпълнение на номера Умиращия лебед. Учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току що е навършила 11 г. През 1943 г. завършва училището и постъпва в Болшой балет, където танцува до 1990 г.

Едни от най-адмирираните роли е на  Одет-Одил в „Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в „Спящата красавица“ (1961). На 80-ия ѝ рожден ден "Файненшъл таймс" обобщава обществената оценка за Мая със следните думи: "Тя беше, и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост." Следващата година император Акихито връчва на Мая Плисецкая "Premium Imperiale", неофициално считан за нобелова награда за изкуство.

Снимала се е в киното, автор е на 3 книги със спомени.

Умира на 2 май 2015 г. в Мюнхен.