БОРЯНА ЙОСИФОВА, БНР

Заключителният камерен рецитал в афиша на Виенската Щатсопер за месец юни, с който бе почетена и 10-годишната "ера на Доминик Мейер" като директор на този театър, се превърна в звезден момент. Събитието бе с участието на двама забележителни, световнопризнати български музиканти - оперната прима Красимира Стоянова и пианиста Людмил Ангелов, които представиха творби от песенното творчество на Пучини, Чайковски и Рахманинов.

Красимира Стоянова е сред най-големите имена в елита на оперния свят и певица с изразен афинитет към песенния жанр. Поклонниците на класиката помнят нейните успешни съвместни изяви в прекрасния клавирен съпровод на Людмил Ангелов на престижни световни сцени, сред които Музикферайн и Миланската Скала. Техният камерен рецитал на 25 юни във Виенската Щатсопер премина при възторжен прием от страна на публиката и последвали изцяло положителни отзиви в утвърдени австрийски издания като Kurier, Kronen Zeitung, Der Neue Мerker.

Един от водещите всекидневници, Die Presse, публикува блестяща рецензия за песенната вечер на Красимира Стоянова, написана от авторитетния музикален критик д-р Вилхелм Синковиц, в която се отбелязва:

„Красимира Стоянова демонстрира на сцената всички качества, които формират една истинска примадона – великолепен глас, намиращ се в момента в апогея на своята вокална разгърнатост, глас, който се лее с кадифена мекота и впечатлява с плътност във всички регистри. От блестящите височини до ниските тонове, Красимира Стоянова притежава многообразен спектър от цветове в тембъра на гласа, които в зависимост от стила на музикалното произведение се сливат в точния нюанс.“

 

Специално за слушателите на предаването „Алегро Виваче“ по "Хоризонт" Вилхелм Синковиц даде интервю, в което говори с респект и много емоционалност за Красимира Стоянова. По повод рецитала на 25 юни във Виенската Щатсопер са неговите разсъждения за характеристиките на една песенна вечер:

„По принцип непрекъснато наблюдаваме оперни звезди, които правят опити да се изявят и в камерния жанр, но крайният резултат често се свежда до познатото звучене, наподобяващо оперна ария. По своята същност песенната форма като интерпретация се различава напълно от изпълнението на една голяма оперна ария. Прекрасното при Красимира Стоянова е, че тя владее до съвършенство този интимен музикален жанр. Камерният като звучене тон, който тя извлича с гласа си, се запазва и в най-емоционалната част от една песен и не се трансформира в оперен тон. Много малко певци съумяват да постигнат това деликатно звукоизвличане и Стоянова е една от тях, което означава, че като камерен изпълнител тя е също толкова значим интерпретатор, както е в оперния репертоар. Това винаги изключително ме е впечатлявало при нея. По време на 10-годишния мандат на Доминик Мейер като директор на Щатсопер Красимира Стоянова имаше огромна по своята значимост роля в репертоарния афиш на този театър. Тук тя изпълни десетки централни оперни партии, сред които Дездемона в „Отело“, Анна Болейн в едноименнта опера, Ариадна от „Ариадна на Наксос“, Елизабет от „Дон Карлос“, Мими от „Бохеми“, Русалка от едноименната опера и др. Всъщност тя бе поканена като оперна прима за ролята на Амелия в новата постановка на „Бал с маски“ от Верди, чиято премиера през юни тази година бе предвидена за официален тържествен завършек на "ерата" Доминик Мейер като директор на Щатсопер. Тези спектакли за съжаление бяха отменени поради пандемията от Covid-19. Сега, въпреки принудителните ограничения от 100 човека публика в салона и възможност единствено за камерна изява, Красимира Стоянова ни подари 100% от своя талант и изящност на изпълнението в този концерт, и това беше забележително!“

 

По-нататък в интервюто австрийският музикален критик д-р Вилхелм Синковиц споделя и своето цялостно впечатление от успешното кариерно развитие на българския сопран във Виена:

“Беше чудесно, че публиката във Виена имаше възможност да проследи забележителната кариера на Красимира Стоянова още от самото начало. Тя дебютира тук в ролята на Микаела от „Кармен“ през 1998 г. като млада, изключително талантлива певица с прекрасен сопранов глас, който веднага се открои. Постепенно и целенасочено тя разгърна целия свой потенциал на артист, което й извоюва статут на безусловна прима в оперния свят. Красимира Стоянова обогатяваше непрестанно сценичния си репертоар и достигна изключителни висоти като изящен интерпретатор на музикалния стил на Рихард Щраус. Спомням си нейния блестящ дебют в ролята на Маршалката от „Кавалерът на розата“ на летния фестивал в Залцбург през 2014 г. Това е роля, която представлява огромно изпитание за една певица, особено в Австрия, където очакванията са големи. Бих оприличил тази творба на Рихард Щраус като част от генетичния код на виенската оперна култура. Изпълнението на Красимира Стоянова като Маршалката бе изтъкано от финес и тя бе покоряваща. По-късно, през 2017 г., тя представи с успех тази партия и на сцената на Щатсопер, а през декември 2020 г. й предстоят отново серия от спектакли тук. Ако трябва аз субективно да определя коя нейна роля предпочитам – то това е Русалка от едноименнта опера на Дворжак. В това заглавие Стоянова достига изумителна вокална красота на звучене.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 133 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?