КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

На 28 март в камерната зала „България" изтъкнатият български пианист Людмил Ангелов и Филхармоничният духов квинтет ще представят рядко изпълнявани камерни творби от трима гениални композитори – Сен-Санс, Моцарт и Пуленк.

Дългоочаквана колаборация на Людмил Ангелов и духовия квинтет на Филхармонията е резултат от страстта на виртуоза към камерната музика, а програмата преминава през три важни периода на класическата музика.

Квинтетът в ми бемол мажор за пиано и духови инструменти от Волфганг Амадеус Моцарт е написан на 30 март 1784, а премиерата му се е състояла само два дни по-късно в Императорския и кралски национален дворен театър във Виена. Скоро след премиерата, Моцарт пише до баща си: „Самият аз смятам, че това е най-доброто, което съм писал през живота си". Произведението е написано за пиано, обой, кларинет, валдхорна и фагот.

Твърди се, че тричастното произведение е вдъхновило Бетовен да напише своя Квинтет за пиано и духови инструменти, оп. 16 в същата тоналност през 1796.

През 1887 г. Сен-Санс е поканен от Френския червен кръст, да изнесе седем концета в Русия с оркестъра на Императорската опера. Вдъхновен от Мария Фьодоровна, датска принцеса, която става императрица на Русия през 1881 г. като съпруга на Александър III, написва "Капричио по датски и руски песни" за флейта, обой, кларинет и пиано.

Антон Рубинщайн, по това време директор на консерваторията в Санкт Петербург, е толкова впечатлен от произведението, че кара всички студенти, които свирят на духови инструменти да присъстват на заключителния концерт, за да могат да "получат някаква представа какво точно може да се постигне на тези инструменти".

Тази красива,творба ще чуете на Кремена Ачева, Валентин Методиев, Михаил Живков и Людмил Ангелов.

Секстетът за духови инструменти и пиано от Франсис Пуленк е написан между 1931 и 1932. Премиерата на тричастното произведение се състои през 1933 със самия Пуленк на пианото. Пиесата не е добре приета от традиционалистите в музикалната общност. Критик от „Le tempts" я определя като „странстваща и вулгарна". Но критикът Андре Джордж предвидливо пише: „...с Пуленк цяла Франция излиза през прозорците, които той отваря.". На по-късен етап от живота си.

Филхармоничният духов квинтет е съставен от изявени музиканти от Софийската филхармония: Кремена Ачева – флейта, Валентин Методиев-обой, Михаил Живков – кларинет, Мартин Стоянов – фагот и Красимир Костадинов-валдхорна.

Формацията е изнасяла редица концерти в страната и чужбина,в партньорство с различни солисти.

През 2007г музикантите осъществяват турне в Япония, в градовете Нара, Киото, Окаяма и Осака, където изнасят концерт в прочутата „Izumi Hall".

През сезон 2018/2019 г Филхармоничният духов квинтет има цикъл от концерти с различна тематика. С изключителен успех премина концертът с музика от български композитори, Марин Големинов, Марин Вълчанов, както и световна премиера на „Пролетен квинтет" от Румен Бояджиев.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...